Министърката на спорта Мариана Георгиева или образованото невежество
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Читателите, за които терминът "малапропизъм" се окаже непознат, не бива да прибързват да се усъмняват в своята литературоведска и стилистична начетеност - "малапропизъм" е наистина термин с крайно ограничена употреба. Неговата езикова етимология води към френското съчетание "mal à-propos" ("не намясто, неуместно"), а литературната му - към мисис Малапроп, действуващо лице в комедията на Ричард Шеридан "Съперници" (1775). Смешната леля Малапроп става смешна покрай другото и защото… мисис Малапроп страда от суетата да употребява думи и изрази от "високия" и "учения" стил, без обстоятелствата да го изискват и (или) умствените й възможности да го допускат.
Проф. Никола Георгиев, Малапропизмите в речта и художествената литература
Като примери за малапропизъм (макар и от различен вид) проф. Георгиев посочва Иванчо Йотата на Вазов ("Вчера ми дадоха маслини от важна степен и с твърде способна цена."), Кайзерът на Чудомир ("Оня ден, кай, сукиният му син, Нено Горския, атакувал, кай, в бобището Стана вдовицата, ама тя излязла молодец и го разпръснала панически."), Бай Ганьо на Алеко („Аз обичам супа. Чорбата е турско ядене.”) и т.н.
„В стесненото си разбиране малапропизъм означава домогване на говорител от по-ниско стилово равнище към по-високо, при което той допуска грешки от няколко основни типа…”
И сега, въоръжени с това познание, да тръгнем на лов за госпожа Малапроп из живота около нас. Тя е вечна и непреходна, тя е навсякъде, просто трябва да я разпознаем.
Превратите в обществото са идеалната хранителна среда за госпожа Малапроп. Всеки път, когато някоя дълбока социалнополитическа промяна разджурка обществото, размести социалните, културните, образователните слоеве, деградира ценностите, унищожи йерархиите госпожата пуска в действие лактите си и се насочва властно към върха на политиката, културата, образованието… А понякога и самите събития изтикват госпожата нагоре и тя е „длъжна” да оправдае доверието.
В близкото минало, много близкото, имаше една депутатка от НДСВ, която до голяма степен изпълваше представата за г-жа Малапроп – Анелия Атанасова. Тя беше учЕн, преподаваше нещо във Варненския университет. „Аз, викаше, съм в политиката от много години и вече гледам на нещата астрално. Просто един безпристрастен поглед. Защото в края на краищата съм политолог. Гледам развитието на нещата. То си има собствен път. И въпреки низшите страсти на тоз или онзи то си върви… Не може по своему да подценяваме и капсуловаме нещата... Всеки човек е един Космос. Един океан от нещо…”
Е, понякога, макар и много рядко, може и от нищо…
“Нима идването на този международен интернационал (само политолог ще се сети да каже международен интернационал, за да не се бърка с националните интернационали), който си направи тук конгреса, за БСП не е ускорено задвижване на процесите, което е плод на авторитета на Симеон ІІ?”
Тази госпожа беше завършила две висши - политология и спортна педагогика. Готвеше и магистърска степен по международни отношения във Варненския университет и вероятно я е сготвила вече…
От тук ни се открива идеална възможност логично и аргументирано да преходим директно към министърката на младежта и спорта г-жа Мариана Георгиева, защото имаме работа с едно и също явление - образованото невежество, титулованата глупост… Но класацията на словоблудците няма да е пълна, ако поне накратко не споменем големия оратор Цецерон…
Цецерон е комплексно явление. Към него могат да бъдат предявени много повече престъпни състави, не само малпропизъм. Словестният волунтаризъм на Цветанов заслужава собствен термин: „цветенизъм”. Хем звучи малко като кретенизъм, хем не е съставомерно... Ето го в пълния му блясък: „Ние като система трябва да предприемем действия за абсолютно всички действия, които се предприемат в такава ситуация.”
Много виртуози на усуканата реч трябва да съберем, за да постигнем богатството на Цветановия изказ. Изобщо, ако Цветанов ходеше така, както говори, щеше да е пълен инвалид. Ако някога по случайност каже нещо ясно, то пък задължително ще е грешно… („Ние традиционно с държави като Ливан например сме имали добри добросъседски отношения от взаимен интерес.” - Добри добро-съседски! С Ливан?!)
Но ако на речевите напъни на бившия физкултурник и милиционер можем да гледаме с весело пренебрежение, то сблъсъкът с титулувания малпропизъм е далеч по-комичен, или трагичен, въпрос на гледна точка… Като човек, който следи отблизо представленията на политическата сцена, мога отговорно да заявя, че такова чудо като проф. Мариана Георгиева досега не е имало. Това е осмото чудо на света, и деветото и десетото…
Госпожата привлече трайно нашето внимание с няколко изказвания, препълнени с безсмислици: "Акумулирах веднага самостоятелно и го споделих с екипа си… Дошли сме на коне на тази земя". „Не съм се запознала с всички ужаси, защото се дозирам. Иначе ще изпадна в интровертност на духа, а нямам отпуск за медитиране…” „Държавният лев не може да се прикрие със симпатично мастило. Държавната стотинка не може да се инкриминира". "Да бъде инкорпориран във въпросно-отговорното единство, като единица на пресконференцията категориална и основна, работеща и работна единица. Отчет!"
Занемей, бе, жено, занемей!
Веднъж като си привлякъл общественото внимание, не е трудно да поддържаш интереса. И госпожата го прави с лекота: „Това, че имаме вече за пръв път български тенисист на четвъртфинал на турнир от Големия шлем, показа възможностите на Гришо и добрия синхрон между Министерството на младежта и спорта и Българската федерация по тенис".
Добрият синхрон се изразява в това: „След като Гришо спечели турнира в Стокхолм, ние изразихме възторга си и подкрепата си с 20 000 лева награда и със 100 000 лева за подготовка."
Не беше разбрана обаче. И се наложи да даде малко заден: „Държавата иска да участва като подкрепа, не като заслуга и това може да се признае.”
Да, това вече може.
Госпожата е станала доктор на филологическите науки с труд със заглавие: „Синтактични аспекти на гносеологическата недостатъчност (дефицити на предикацията) (с оглед на българския език)”. В предишния парламент е сътрудник на Лютви Местан по въпросите на висшето образование, науката и културата. Той ли й обърка мисловния свят, или си е бил объркан… Лютвито е способен да го направи. Понякога обаче ми минава и щуравата мисъл, че може и тя на него да влияе. Той все повече залита…
Някои са склонни да смятат Местан за голям майстор на езика. Във всеки случай самият Местан го смята. Други му признават уменията донякъде. Например писателят Георги Данаилов каза: „Местан говори добър, но префърцунен български. Не е достатъчно чист и мъдър, но е по-добър от езика на други политици. Той иска да направи впечатление, но нека почете малко Захарий Стоянов.”
Префърцунен е, верно. Дето писа колегата Спахийски, дори когато се налага да каже “Ай сиктир, бе!”, той казва “Не смятам за необходимо да обслужа проблематичната ви рецептивност…”
Според нашето скромно мнение Лютви Местан често изпада в гранични на малпропизма ситуации, едва се задържа от светлата страна на езиковия кич. Говори натруфено, словото му често дрънка на кухо, защото в него няма идеи, няма истина. То е вербална конструкция на нереална действителност…
Онзи ден говорителят на Реформаторския блок Петър Москов избухна и рече че Местан говорел, образно казано, по силата на Постановление № 22 на МС от 1977 г.: „Това е самозадоволяване с езика, а другото име на самозадоволяването е мастурбация.“
Мастурбирането е една от темите, по които не е препоръчително да се показваш компетентен, но не мога да не отбележа, че това е все пак невинно от гледна точка на обществото занимание. Докато словото на Местан не е невинно, щото не си говори сам. Говоренето му е форма на сексуална злоупотреба. Най-вероятно блудство.
Между другото името Павел било от славянски корен и означавало малък, скромен…
Но ораторската школа на ДПС безспорно възниква в далечното варненско село Дръндар. Там се е родил големият философ (и маркшайдер!) Ахмед Доган, родоначалник на школата за ораторско майсторство, която условно можем да наречем философска усуканица. Когато изръси онова за "мисловната парадигма на времето" , целият Философски факултет на СУ изпадна в дълбок потрес. Щото преведено на прост език мисловна парадигма значи мисловен начин на мислене... А то немисловен начин на мислене май не може да съществува… Други негови терминологични проблясъци са „темпоритъма на интеграцията на агросектора”, "вертикална асиметрия", "семантично сканиране", „екзестенциален момент…” „социален вектор”, „заедност”...
Но все пак в съкровищницата на философската мисъл агата ще остане с изказването си пред конгреса на НДСВ: “Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса “Или, или”. Ние трябва да избираме или примиряването с безгрижието на дадения момент или мъжкото начало при управлението. В определено място и време съзнателно съм се поддавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално, съм култивирал неразорани целини, за да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал”.
Анландън мъ?
А електоратът на агата ниже тютюн и цъка с език: „Бу адама чок челеби!”*
…………….
*Тоя човек е много учен!
