Почина австралийски лекар, подложил се на първо по рода си лечение на мозъчен тумор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Австралийският лекар пионер Ричард Сколиър (на снимката) почина три години след като беше диагностициран с агресивен мозъчен тумор. Той беше на 59 години, предаде Би Би Си.
Сколиър привлече световното внимание с решението си да се подложи на рисковано, експериментално лечение за своя глиобластом. Терапията беше приложена от неговата приятелка и колежка професор Джорджина Лонг и се основаваше на собствените им научни пробиви в областта на рака на кожата.
Тяхната работа в лечението на напреднал меланом, някога смятан за смъртна присъда, е спасила безброй животи. Окуражаващите резултати от лечението на тумора на Сколиър вече са дали началото на клинично изпитване в ранен етап в САЩ.
„Исках да продължа да допринасям, дори в най-мрачния си час“, сподели Сколиър в отворено писмо, с което обявява смъртта си. „Пиша това писмо като последно сбогом на всички, които имах огромната привилегия да обичам, с които споделях житейски приключения, работих рамо до рамо и срещнах по време на един живот, изпълнен с щастие, оптимизъм, възможности и страст“, добави той.
Австралийският министър-председател Антъни Албанезе нарече професор Сколиър „един от най-ярките ни умове и едно от най-големите ни сърца“. „Всеки ден този забележителен човек – специалистът по ракови заболявания, който се превърна в собствен пациент – ни допускаше до себе си и с това повдигаше духа на всички ни.“
Като един от най-уважаваните медицински умове в страната, професор Сколиър се превърна в национално богатство. През 2024 г. той и Лонг бяха обявени заедно за „Австралийци на годината“.
Като съдиректори на Австралийския институт по меланома, през последното десетилетие двамата постигнаха революция в имунотерапията, която използва имунната система на тялото за борба с раковите клетки. Техните изследвания драстично подобриха прогнозата за пациенти с напреднал меланом в световен мащаб – днес половината от тях са на практика излекувани, в сравнение с по-малко от 10% в миналото.
Сколиър посочи и менторството на млади патолози като източник на гордост в кариерата си. „Винаги съм бил воден от убеждението, че всички ние носим отговорност да се опитаме да променим бъдещето за другите и да оставим света по-добро място. Живях според този принцип докрай“, написа още той.
Да се превърнеш в „опитно зайче“
През 2024 г. Сколиър заяви, че е отказал да приеме шокиращата си диагноза пасивно.
Глиобластомите, които се развиват в съединителната тъкан на мозъка, са изключително агресивни. Стандартният протокол за лечението им – незабавна операция, последвана от лъчетерапия и химиотерапия – не се е променял съществено от две десетилетия. Повечето пациенти с тумор като този на Сколиър оцеляват по-малко от година.
„Не ми се струваше редно... просто да приема сигурната смърт, без да опитам нещо“, каза професор Сколиър. „Това е нелечим рак? Е, по дяволите!“, посочи още той.
Лонг била също толкова решена. След като научила за диагнозата на приятеля си, тя прекарала часове в скръб, а след това започнала да крои план.
При лечението на меланом нейният екип открива, че имунотерапията работи по-добре, когато се използва комбинация от лекарства и когато те се прилагат преди операцията за отстраняване на тумора. Така през 2023 г. професор Сколиър става първият пациент с рак на мозъка, който получава комбинирана имунотерапия преди операция.
Той получаваше и персонализирана ваксина, съобразена с характеристиките на неговия тумор, която засилва способността на лекарствата да откриват раковите клетки.
Сколиър и Лонг са знаели, че шансовете за излекуване са „нищожни“, но са се надявали експерименталното лечение да удължи живота на професор Сколиър. Последвалите скенери показват положителен имунен отговор в мозъка, а малко клинично изпитване вече се опитва да повтори тези резултати.
„Това беше наука в действие!“, заяви в изявление в памет на своя приятел уважаваният хирург по меланома Джон Томпсън. Описвайки Сколиър като „весел, земен човек“ и брилянтен, международно признат учен, той добави: „Той ще бъде запомнен като един наистина велик австралиец.“
В свое изявление Албанезе каза: „Пътуването на Ричард беше трудно и изпълнено с предизвикателства. „Моят несигурен път“, както той го нарече с характерното си смирение. Но това беше път, който той измина със смелост, решителност и благородство, които не спираха да удивляват. Начинът, по който го сподели с нас, беше акт на изключителна щедрост.“
Сколиър оставя след себе си съпругата си, патолога Кейти Никъл, и трите им деца.
В писмото си той споделя, че „може би е късметлия“, че физическите и когнитивните последици от рака на мозъка вероятно са му попречили да осъзнае напълно влошаването на състоянието си през последните седмици.
„Пиша това, знаейки, че моето прекрасно семейство е било до мен всяка минута, както беше през цялото ми пътуване с рака... Те са блестящи примери за най-доброто в човечеството и ме карат да се чувствам изключително горд.“
Сколиър, който документираше лечението си онлайн, благодари и на австралийците за огромната подкрепа и любов. „Вие се смяхте с мен, плакахте с мен и ми давахте кураж и подкрепа да продължа напред точно тогава, когато имах най-голяма нужда.“
„Не съм разкрасявал пътя, който извървях, и искрено ви благодаря, че ми дадохте пространството и възможността
да го споделя с вас, с всичките му несъвършенства“, допълни лекарят.
Той призова учените да продължат да бъдат смели и любознателни, а правителствата – да финансират техните иновации.
„Можем и трябва да продължим да разширяваме границите на познанието, за да тласнем напред областта на онкологията", посочи още пионерът.
