ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Момчето вълк“ от Сиера Морена почина на 80 години, съобщава Си Ен Ен.
Маркос Родригес Пантойя остава известен като „момчето вълк от Сиера Морена“. Той прекарва 12 години от детството си в отдалечените планини на Южна Испания, далеч от човешкото общество и в близост до вълча глутница.
OURENSE
— G24 (@G24Noticias) August 17, 2026
Morre aos 80 anos Marcos Rodríguez Pantoja, o neno lobo de Serra Morena pic.twitter.com/KeK47dsnaj
Пантойя е починал миналата седмица на 80-годишна възраст, съобщиха местните власти в Сан Сибрао дас Виняс. В последните години от живота си той живее в малкото селце Ранте, където се установява през 2001 г.
„Той беше човек, създаден от земя, вятър, дъжд и ловни бърлоги“, разказва пред испанската обществена телевизия RTVE Артуро Арконес, който познавал Пантойя през последните му години. По думите му Маркос винаги казвал, че най-щастлив е бил сред вълците, защото не се чувствал особено добре сред хората.
Детство в изолация
Роден през 1946 г. в бедно семейство в южното испанско село Аньора, Маркос губи майка си още като дете. Братята и сестрите му отиват да живеят при роднини, а той остава с баща си. След повторния му брак семейството се премества в планината Сиера Морена, където започва да произвежда дървени въглища.
Според изследователя Габриел Ханер Манила, който по-късно прекарва пет месеца в разговори с Пантойя, момчето е било малтретирано от мащехата си. На седемгодишна възраст баща му го продава на възрастен козар.
È morto Marcos Rodríguez Pantoja, il "bambino selvaggio" che per 12 anni è vissuto con un branco di lupi: "Una lupa è l'unica mamma che riconosco di aver avuto e quegli anni sono stati i più belli della mia vita" - Il Fatto Quotidiano https://t.co/OT6U2rnlkN pic.twitter.com/mPRp7T8ZBl
— Il Fatto Quotidiano (@fattoquotidiano) August 21, 2026
Маркос е отведен в планината и оставен в пещера. В началото той изпитва страх от дивите животни – вълци, лисици, планински кози, елени, скорпиони и змии.
Възрастният козар се грижи за него, топли го с животински кожи и го учи да дои козите и да ловува зайци. Постепенно момчето усвоява уменията, необходими за оцеляване в дивата природа.
След като козарят внезапно изчезва, Пантойя остава сам. Той разчита на наученото, за да оцелее, и постепенно печели доверието на вълча глутница.
Момчето започва да носи храна на малките вълчета и да вие, когато усеща опасност. В един от спомените си той разказва как, докато плачел, малките вълчета се приближили до него и го отвели до бърлогата си.
С времето Пантойя се научава да имитира звуците на различни животни и вярва, че може да общува с лисици, вълци и дори змии.
Той избягва хората и се крие всеки път, когато чуе човешки гласове. Така прекарва години в планината, докато през 1965 г., на 19-годишна възраст, е открит от Гражданската гвардия.
„Бях добре. Не знаех какво са парите, но никога не ми е липсвала храна“, разказва Пантойя години по-късно. По думите му, когато искал да лови риба, отивал до реката, а когато искал заек или елен, разчитал на уменията си и на вълците.
Трудното завръщане към хората
Връщането към цивилизацията се оказва изключително трудно. Пантойя почти не познава социалните правила, изпитва сериозни затруднения с езика и не знае имената на много от предметите около себе си. Походката му е необичайна, а поведението му – наивно и „диво“, описва Манила.
След като е открит, Пантойя живее известно време при свещеник в Хаен, а по-късно при монахини в Мадрид. След военната си служба се установява на остров Майорка, където работи в хотели и ресторанти.
Там случайна среща с антрополога Габриел Ханер Манила променя живота му. Ученият започва да изследва историята му и е сред първите хора, които приемат разказите му за живота сред вълците като достоверни.
Conhecido como “o menino-lobo da Serra Morena”, Marcos Rodríguez Pantoja morreu no domingo aos 80 anos, deixando para trás uma das histórias mais extraordinárias, e dolorosas, da Espanha atual.
— Expresso (@expresso) August 20, 2026
Leia a reportagem no Expresso: https://t.co/dGTdfCDGZ1 pic.twitter.com/fLM0OABR4X
По-късно историята на Пантойя се превръща в книга и филм. Самият той посвещава голяма част от живота си на разказването на своята история, като целта му е да насърчава хората да пазят природата и да я разбират по-добре.
През 2001 г. той се установява в Ранте, където започва нов живот. Живее с пенсиониран полицай, а по-късно местен жител му предоставя дом. Съседите му го подкрепят, особено през последните две години, когато здравето му се влошава.
„Маркос пристигна в Ранте с история, която светът познава. Сега си отива, оставяйки тук история, която вече е и наша“, написаха местните власти в знак на почит към него.
