ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Американският писател Майкъл Дж. Шумахер, автор на биографии на режисьора Франсис Форд Копола и музиканта Ерик Клептън и изследвания за корабокрушенията в района на Големите езера, почина на 75-годишна възраст, предава Асошиейтед прес.
Дъщерята му Емили Джой Шумахер потвърди, че баща ѝ е починал на 29 декември 2025 г., без да съобщава причината за смъртта му.
Шумахер е автор на биографиите: Francis Ford Coppola: A Filmmaker’s Life; Crossroads: The Life and Music of Eric Clapton и Dharma Lion: A Biography of Allen Ginsberg – посветена на известния поет и писател от бийт поколението Алън Гинсбърг.
Сред другите му биографични книги са Mr. Basketball: George Mikan, the Minneapolis Lakers & the Birth of the NBA - за Джордж Майкън - една от първите големи звезди в професионалния баскетбол в САЩ, и Will Eisner: A Dreamer’s Life in Comics. Уил Айснър е един от първите художници на комикси в САЩ и пионер в концепцията за графичен роман.
Макар да е роден в Канзас, Шумахер прекарва по-голямата част от живота си в Кеноша, щата Уисконсин. Той е изучавал политически науки в Университета на Уисконсин – Парксайд. Още в ранна възраст се насочва към писането и работи в две основни насоки – едната са биографичните книги, а другата – историята и легендите на Големите езера.
Живеейки на брега на езерото Мичиган в Кеноша, Шумахер пише за потъването на товарния кораб „Едмънд Фицджералд“ по време на буря в Горното езеро през 1975 г.; за бурята от ноември 1913 г., отнела живота на повече от 250 моряци от Големите езера; както и за това как четирима моряци се борят за оцеляване в езерото Мичиган, след като корабът им потъва по време на буря през 1958 г.
Емили Джой Шумахер описва баща си като „човек на историята“ и „добър човек“. Тя разказа, че той е писал на ръка, запълвайки безброй тефтери, а след това е преписвал текстовете на пишеща машина. По думите ѝ тя все още помни звука от тракането на клавишите.
„Баща ми беше много щедър към хората“, каза Емили Джой Шумахер и допълва: „Той обичаше хората. Обичаше да говори с тях. Обичаше да ги слуша. Обичаше историите. Когато мисля за баща си, си го представям ангажиран в разговор, с чаша кафе в ръка и с тефтера си.“
