ПОЧИТ: Честваме българския светец Никита Серски, дръзнал да каже, че Мохамед е измамник
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Свети Никита - той бил българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир "Св. Пантелеймон", гдето като йеромонах бил ефимерии – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита "Св. Анна", гдето в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христа, че той напуснал Атон и дошъл в град Сяр (Серес) с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Той се установил в метоха на известния Серски манастир "Св. Йоан Предтеча", гдето продължавал усилено с пост и молитва подготовката си към предстоящия подвиг.
На Велика сряда отишъл в джамията "Св. София" (Ахмат паша), гдето живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница.
На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът продължил доста за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: "Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!
След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Мъченикът поискал прошка от всички и всички простил.
Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, но то никак не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от големия пръст на дясната нога и текла цял ден. Християните я събирали заедно с земната пръст за благословение.
Същият ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото и те го погребали зад църквата "Св. Николай". Мнозина виждали светлина над бесилката, преди да бъде снет свещеномъченикът. Един търговец не искал да го почита като мъченик, понеже той сам си навлякъл мъчение. Но насъне чул глас от иконата на Спасителя: "Вярвай без да се съмняваш, че Никита е истински Мой мъченик"!
