ПОЧИТ: Честваме паметта на преподобните отци, избити в манастира "Свети Сава"
Последвайте ни в Google News Showcase
Противопоставянето между християнството и мюсюлманството не е от вчера. Доказателство за това, макар и малко известно, е днешният църковен празник. На 20 март Църквата спомня паметта на светите преподобни отци, избити в манастира "Свети Сава" край Йерусалим. Случката станала през Vll век и оставила следа в живота на християните по онова време.
От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини (с това наименование били наричани арабите). Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.
Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата "Свети Сава" дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот. Действително след няколко дни - на Велики четвъртък, сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: "Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!"
- Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им. Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал свети Сава - основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от дима, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на трима от преподобните отци, загинали за вярата Христова - Йоан, Сергий и Патракий.
