ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителственият контрол в интернет кара хората да се автоцензурират и да избягват споделянето на противоречиви мнения. Това сочат резултатите от ново американско изследване, цитирани от „Индипендънт” и „Вашингтон поуст”.
Докладът изследва резултата от факта, че потребителят знае за извършваното върху него наблюдение. Според авторката доцент Елизабет Стойчеф от медийния факултет на Университетът „Уейн” това знание води до „смрязяващи” промени в „демократичния дискурс” на интернет, което създава притеснителен образ за бъдещето на свободата на словото. Стойчеф използва теорията на т.нар. „спирала на мълчанието”, която описва тенденцията хората да си мълчат, когато сметнат, че вижданията им се различават от тези на мнозинството. Разкритията са основани на онлайн експеримент върху група участници, всеки от които най-напред е профилиран с въпроси за медийните му навици, политически виждания и характерни черти. На някои от участниците е изпратено съобщение да ги „убеди”, че дейността им в интернет се следи от американското правителство. След това на всички участници е представена измислена публикация във „Фейсбук” с неутрална новина за американските бомбардировки срещу „Ислямска държава” в Ирак. В последствие те са попитани за желанието си да изразят мнение относно съдържанието на новината, да предположат какво биха си помислили сънародниците им за нея и да кажат дали според тях правителственото наблюдение в интернет е оправдано.
Резултатите отчитат персоналните характеристики и различната социална среда на изследваните лица, но в крайна сметка при повечето от тези, на които бъде намекнато, че са наблюдавани „значително намалява вероятността да изразят мнение във враждебна среда”. Изследването е публикувано в специализираното тримесечно издание „Журналистика и масова комуникация” (Journalism and Mass Communication Quarterly). То също така отчита, че най-податливите на конформизъм са сред най-ревностните поддръжници на правителствените политики за наблюдение в интернет. Вярвайки, че нямат нищо за криене, същите хора са изразявали мнението си, когато са част от мнозинството, и са си мълчали, когато не са. Публикуването на изследването идва в интересен момент за Западния свят.
Във Великобритания се подготвя Закон за правомощията за разследване, който ще даде на властите нови позволения да наблюдават поведението на потребителите в интернет. В САЩ продължава спора между правителството и технологични производители относно правото на достъп на властта до криптирана информация в дигитални устройства, когато тя е необходима за криминални разследвания. „Този доклад показва, че наблюдението може да доведе до заглушаването на гледната точка на малцинството, която е един от фундаментите на демократичния дискурс”, пише в заключението на доклада си доц. Стойчеф. Според нейните виждания комуникационните изследователи и законодатели трябва да помислят повече за това как мерките за национална сигурност могат да повлияят на начина, по който гражданите говорят и търсят нова информация.
