ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Министерският съвет проведе поредното си заседание. Ето какви решения взе правителството:
Проф. д-р Георги Тодоров е предложен за удостояване с орден „Стара планина“
Правителството прие решение, с което предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на проф. д-р Георги Тодоров Тодоров, дм с орден „Стара планина“ без лента - първа степен, без мечове, за изключително големите му заслуги за развитието на медицинското образование, наука и практика в Република България.
Предложението за награждаване е направено от Инициативен комитет от Медицински университет - София, включващ изявени академични кадри в медицинската наука и образование, които оценяват високо изключителния принос на проф. Тодоров за развитието на хирургията и за обучението на студентите и специализантите по хирургия.
Проф. д-р Георги Тодоров завършва медицина в Медицинска академия - София през 1979 г., а през 1986 г. придобива специалност по хирургия. От 1985 г. до момента работи в Клиниката по хирургия „Проф. д-р Александър Станишев“ към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, която ръководи от 2012 г. През 2008 г. проф. Тодоров е хабилитиран за доцент, а през 2013 г. за професор към Катедрата по хирургия към Медицински факултет на Медицински университет - София, която ръководи от 2012 г.
Професионалните постижения на проф. Тодоров са от фундаментално значение за развитието на хирургията в България. Той въвежда редица съвременни техники като ретроперитонеалната ендоскопска адреналектомия при деца и възрастни, лапароскопска спленектомия, лапароскопска дебелочревна хирургия, лапароскопско лечение на хиатални хернии, бариатрична хирургия, минимално инвазивна тиреоидна хирургия.
Одобрена е Национална стратегия за хората с увреждания за периода 2021-2030 година
Правителството прие Национална стратегия за хората с увреждания за периода 2021-2030 г. Нейното изпълнение ще допринесе за създаването на по-добри условия и възможности на хората с увреждания да упражняват правата си и да участват в отделните сфери на обществения живот равноправно с останалите български граждани.
Стратегическите цели на документа са да се създадат условия за независим живот и социално включване на хората с увреждания в условия на достъпна среда; да се подобри жизненият им стандарт, както и достъпът им до социална закрила, качествено приобщаващо образование, здравеопазване, заетост и подходящи условия на труд.
Предвидено е тези цели да се реализират чрез мерки, групирани в седем взаимосвързани и интегрирани приоритети със съответните очаквани резултати от изпълнението. Мерките кореспондират с водещите политики за насърчаване на социалното включване, очертани в други стратегически документи и национални програми.
В проекта на стратегия са определени основните акценти на политиката в областта на правата на хората с увреждания като хоризонтална политика, свързани с изпълнението на политиките на пазара на труда, образованието, здравеопазването, осигуряването на устойчивост и адекватност на социалните плащания, транспорта и информационните технологии, регионалното развитие и др.
Предвижда се стратегията да се изпълнява до 2030 г. чрез планове за действие. Наблюдението и оценката на изпълнението на стратегическите цели ще се извършва от Министерството на труда и социалната политика на базата на получената информацията от ресорните министерства, институции и организации, а резултатите от наблюдението ще се представят в доклади за одобрение от Министерския съвет.
Приета е Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г.
Правителството прие Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 година. Основната цел на документа е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност между половете в България чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика.
Стратегията има рамков характер и задава насоките за действия в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.
Стратегията е съотносима както с националното законодателство, така и със стратегически документи и програми, които имат отношение към равнопоставеността на жените и мъжете. Тя кореспондира и с международни документи в областта на равнопоставеността на половете, недискриминацията и правата на човека, към които България се е присъединила и има ангажименти за тяхното прилагане. Разработването на Стратегията е и в изпълнение на отключващите условия за използване на средствата от Европейския съюз.
Одобрени са мерки за ефективно използване на публичната оптична инфраструктура
Осем хиляди километра оптична инфраструктура са изградени за нуждите на държавната администрация, като е осигурена свързаност за над 100 общински центъра. Това сочи извършеният преглед и анализ на наличността и капацитета на електронните съобщителни мрежи, управлявани от органи на изпълнителната власт и публични предприятия. Днес правителството одобри мерки за ефективното използване на национален ресурс, за да се гарантират свързаността с минимални административни и финансови усилия.
Съвместното използване на съществуващата инфраструктура може да намали разходите и да осигури качествена свързаност за публичните органи, гражданите и бизнеса, ако се осигури достъп на операторите до неизползвания капацитет. Проучванията показват, че близо 80 на сто от цената на изграждането на нови широколентови трасета се формира от полагането на нови канали и стълбове.
Мерките акцентират върху задължението на изпълнителната власт и публичните предприятия да изпълняват законовите си задължения и да подават информация за планираните или текущи дейности по разполагане на мрежова инфраструктура в Единната информационна точка, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Институциите, които управляват оперативни програми, в срок до 15 януари 2021 г. трябва да предвидят изискване при изготвяне инвестиционни проекти, да бъде включено изграждането на защитни тръби и кабелни шахти в подземна инфраструктура, които могат да се използват от всички мрежови оператори. При проекти с финансиране от бюджета, задължително трябва да се предвиди полагане на съоръжения, които да се използват при разполагането на електронни съобщителни мрежи.
Одобрено са допълнителни разходи/трансфери за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби
Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г.
С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за изплащане на стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на стипендии на учениците от общинските училища, които са придобили право на стипендия през периода август-ноември включително на 2020 година. Средствата са в размер на 26 505 лева, като: 22 320 лева, са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по изкуствата и по културата към Министерството на културата; 4 185 лева са предназначени за изплащане на стипендия на седем ученици от общински училища.
Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2020 г.
Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.
Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на Министерството на културата и на Министерството на младежта и спорта
Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2020 година. Сред бюджетните програми, по които се увеличават утвърдените разходите са: „Опазване на недвижимото културно наследство“; „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“; Национален фонд „Култура“ и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“.
С друго правителствено постановление се одобряват вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики и бюджетни програми по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2020 г. Мотивите за предлаганата корекция са свързани с необходимостта от преструктуриране на утвърдените средства по бюджета на министерството за 2020 г. с оглед необходимостта от финансово обезпечаване на дейности по бюджетна програма „Спортни обекти и съоръжения” .
Изолацията на гражданите в условия на пандемия доказа важността на двигателната активност за психическото здраве на нацията в условията на изолация. В тази връзка се налага възстановяването на спортни зали и обекти, в които чрез спортни занимания да се създадат условия за преодоляване на последствията от социалната изолация.
Приоритетно направление както в Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 (цел 218), така и в реализирането на политиката на Министерството на младежта и спорта, е привличането на децата към физическа активност и създаване на трайни навици за практикуване на спорт от най-ранна детска възраст. Програмите и дейностите, чрез които се осъществява политиката в областта на спорта за всички, приоритетно са насочени към децата и младите хора в трудоспособна възраст. Целта е да бъдат възстановени спортни зали и обекти, в които чрез спортни занимания да се създадат условия освен за повишаване на двигателната активност на населението и за преодоляване на последствията от социалната изолация.
Очакваните резултати от извършваната промяна са създаването на възможности за провеждането на тренировъчни занимания в условията на пандемия при адекватни условия и преодоляване на последствията от изолация.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за отнемане на земеделски земи от Министерство на отбраната и включването им в Държавния поземлен фонд. Предмет на акта на Министерския съвет са два поземлени имоти, намиращи се в област Плевен, община Червен бряг, с. Телиш, м. „Голия връх“.
На община Поморие се предоставя правото на собственост върху имот - частна държавна собственост, намиращ се в град Поморие. Той представлява терен с площ 7832 кв. м и е необходим за осъществяване на дейности по вълнозащита на акваторията, инфраструктурата и съоръженията на пристанище Поморие. Имотът е част от инфраструктурата на пристанището и предназначението му, заедно с кейовата стена, е да го предпазва от вредното въздействие на вълните.
С друго Решение правителството обяви имот - частна държавна собственост, управляван от Националната агенция за приходите (НАП), за имот - публична държавна собственост. Той се намира на ул. „П. Р. Славейков“ № 47 в гр. Търговище и представлява терен с площ 408 кв. м. Поземленият имот е предоставен на НАП за изпълнение на функциите й и е придобил характер на публична държавна собственост, съгласно Закона за държавната собственост. Сградата, която е в него, е публична държавна собственост, и също се управлява от агенцията.
Министерският съвет също така прие Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение - недвижими имоти, собственост на „Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация - Цар Фердинанд” ЕООД. „СБПФЗПЛР - Цар Фердинанд” ЕООД, с. Искрец, е лечебно заведение - търговско дружество със 100 на сто държавно участие в капитала. Обособената част от лечебното заведение представляват жилища - апартаменти (общо 31 броя), находящи се в местност Санаториумът, с. Искрец, общ. Своге. Имотите са с отпаднала необходимост за лечебното заведение и генерират само разходи, поради което ръководството е заявило желание за освобождаване от тях чрез продажба
Съгласно чл. 28, ал. 10 и ал. 9 от ЗПСК продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК, какъвто е настоящият случай, може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Паричният ресурс, получен от продажбата на имотите, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със ЗЛЗ и ЗПСК. На основание чл. 10а, ал. 2, т. 1 от ЗПСК 20| на сто от цената на сделката ще бъдат внесени в централния бюджет.
Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в Пристанище Варна
Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в Пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД, в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 510 дни от датата на постановяване на решението.
Мениджър на хотел ще е почетен консул на България в Мадагаскар
Министерският съвет назначи Стефана Сбиркова за почетен консул на България в Мадагаскар. Нейното седалище ще бъде в столицата Антананариво, а консулският й окръг ще обхваща територията на цялата страна. Стефана Сбиркова е главен мениджър на хотел в Антананариво. Завършила е висшето си образование в Париж и от 17 години живее в Мадагаскар със съпруга си и двете си деца. Владее френски и английски език и ползва руски и малгашки.
Правителството одобри проекти на Ноти за присъединяване (NOAs)
Министерският съвет одобри проекти на Ноти за присъединяване (NOAs) на Република България към Меморандума за разбирателство между правителството на Великото херцогство Люксембург и Щаба на Върховния главнокомандващ на Съюзното командване на НАТО по трансформацията, както и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа, относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждане на операции/учения/подобна военна дейност на НАТО и Меморандума за разбирателство между правителството на Черна гора и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния главнокомандващ на Съюзното командване на НАТО по трансформацията, относно осигуряване на поддръжка от страната домакин за провеждане на операции и учения на Организацията на Северноатлантическия договор.
С цитираното Решение на Министерския съвет, се създават необходимите условия за участие в процеса на планиране и получаване на поддръжка от страната домакин за военни формирования от въоръжените сили на Република България, при участие в учения/операции и други военни действия, провеждани от НАТО на териториите на упоменатите страни. С това се повишават оперативните способности и интегритета към колективната отбрана.
Одобрени са резултатите от българското участие в видеоконференции на ресорни министри от държавите членки на ЕС
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България на 30 ноември в неформалната видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“, в която участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Участниците във видеоконференцията обсъдиха темата за оформяне на Европейското образователно пространство и следващата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението - „Пътят напред“. България подкрепи политиките за развитието на ЕОП и изрази готовност за бъдещо сътрудничество за постигане на амбициозните цели, посочени в съобщението на ЕК за ЕОП. Министрите бяха единодушни, че единствено с качествено образование може да се постигне устойчиво икономическо възстановяване след кризата с COVID-19. Те се обединиха и около тезата за необходимост от тясно сътрудничество между образователното и научно изследователското пространство, което според тях ще отвори възможност за развитие на ориентирани към бъдещето научни дисциплини.
На срещата бе поставен акцент и върху ролята на учителите, като съществен елемент по пътя за постигане на качествено и приобщаващо образование, особено в условията на кризата с COVID-19 и преминаването към цифрово обучение. България изрази мнение, че в центъра на качественото образование стоят учителите и ще продължи с усилията за повишаване на привле¬кателността на учителската професия. Министър Вълчев посочи, че партньорството между държавите членки в областта на образованието изисква цялостен подход, който да гарантира надграждане и взаимосвързаност на политиките в сектора. Според него висококачественото, приобщаващо, ценностно-ориентирано и продължаващо през целия живот образование, трябва да е съобразено с националните образователни традиции и приоритетите на държавите. Участниците обсъдиха и напредъка на преговорите по Регламента на Програма „Еразъм“ 2021-2027 г. и заключенията на Съвета на ЕС за цифровото образование. В рамките на онлайн конференцията беше одобрена Декларацията „Оснабрюк“ за професионалното образование и обучение.
Правителството одобри също резултатите от неформалните срещи на министрите от Европейския съюз, отговарящи за градската политика и териториалното сближаване, проведени във видеоконферентен формат на 30 ноември и 1 декември. В рамките на двете срещи министрите приеха единодушно Новата Лайпцигска харта „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и документа за нейното прилагане „Чрез многостепенно управление: Следващи стъпки за Градския дневен ред на ЕС“. Одобрен беше и Териториалният дневен ред 2030 „Бъдеще за всички места“, заедно със Заключения на Германското председателство относно териториалното сближаване, Териториалния дневен ред 2030 и стартиране на процеса на изпълнение.
Новата Лайпцигска харта очертава бъдещото изпълнение на Градския дневен ред след 2020 г„ включващо поддържане и засилване на сътрудничеството на много нива и с различни заинтересовани страни, постигане на по-добро регулиране, по-добро финансиране и съгласуваност на политиките, осигуряване на по-добро знание и по-силна комуникация и управление на Градския дневен ред с ефективни структури за вземане на решения и подкрепа.
С приемането на Териториалния дневен ред на ЕС 2030 министрите подчертаха значението на стратегическото пространствено планиране, като се предоставя ориентация за осъществяването му и се призовава за засилване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление. Целта на Териториалния дневен ред на ЕС 2030 е да се насърчи приобщаващо и устойчиво бъдеще за всички места и да се подпомогне постигането на целите за устойчиво развитие в Европа.
Неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите - членки на Европейския съюз се проведе на 1 декември. В рамките на разговора беше представена информация за преговорите във връзка с измененията на Директивата на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ДАК 7). Министрите бяха запознати и с доклада на Председателството за напредъка по укрепването на Банковия съюз. Проведена беше консенсусна дискусия по проекта на заключенията на Съвета относно плана за действие на ЕК за Съюза на капиталовите пазари. Комисията представи действията, които счита за приоритетни до края на 2021 г. В контекста на Европейския семестър за 2021 г. беше представен Доклад за механизма за предупреждение и Препоръка относно икономическата политика на еврозоната. В презентацията беше включена и оценка на икономическата ситуация въз основа на Есенната прогноза на ЕК. Министрите обмениха мнения относно основните предизвикателства в областта на международното данъчно облагане. Европейската сметна палата представи своя годишен доклад за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2019 г.
На 2 декември се състоя неформална видеоконферентна среща на министрите на правосъдието на държавите членки на ЕС. Министрите обсъдиха темата относно съдебните аспекти на борбата срещу тероризма, като Германското председателство информира делегациите за редица въпроси, включително подкрепата за пострадалите от тероризъм, дигиталното сътрудничество, наказателното преследване на чуждестранни бойци-терористи и др. Беше проведена дискусия относно речта на омразата онлайн и радикализацията. България подкрепи обсъждането на бъдеща европейска правна рамка, според която доставчиците на телекомуникационни услуги да докладват на националните органи за публикации, съдържащи насилствена реч на омразата, включително терористична пропаганда. Държавите членки отбелязаха високата степен на важност на възможно най-скорошното започване на преговорите с Европейския парламент по предложенията за Регламент и Директива за подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства, на намирането на работещо решение по отношение на съхраняването на данни, както и на ускоряването на приемането на Регламента за премахване на терористично съдържание онлайн.
В рамките на заседанието беше проведена дискусия относно свързаните с правосъдието аспекти на върховенството на правото, по-специално по отношение на съдебната независимост и качеството и ефективността на съдебната система. Председателството представи и идеята за създаване на европейски форум за съдии, чрез който магистратите да обменят мнения относно ценностите, обвързващи всички държави членки. България оцени положително превантивния характер на новия хоризонтален механизъм и инициативата на Председателството за провеждане на политически дебат и обмен на добри практики. Подчертано бе, че през последните месеци върховенството на правото и независимостта на съдебните системи са изправени пред ново предизвикателство - пандемията от COVID-19, която се е отразила и върху правораздаването и управлението на съдебната система. Ясно бе очертана необходимостта от развитие на електронното правосъдие с оглед изпълнение на ключовите функции на съдебните органи.
Неформална видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика беше проведена на 3 декември. По време на форума бяха обсъдени условията на труд при работата чрез интернет платформи и прилагането на Стратегията на Европейската комисия за равенство на половете 2020 - 2025 г., чиято цел е да се постигне равно участие на жените и мъжете на пазара на труда. Министрите подчертаха, че равенството по пол е основна ценност на Европейския съюз. В тази връзка бяха представени примери за достъпни и висококачествени грижи и услуги, които са условие за по-равномерно споделяне на платена и неплатена работа между жени и мъже. Председателството на Съвета на ЕС представи съвместната декларация на държавите членки за подкрепа на семействата и борбата с детската бедност в условията на COVID-19, разработена в рамките на настоящото председателско трио. Декларацията бе подкрепена от 23 държави членки, включително и от България.
Министерският съвет одобри също резултатите от редовното заседание на Съвета „Общи въпроси" (СОВ), което се проведе на 8 декември чрез видеоконферентна връзка. Участниците в СОВ подготвиха редовното заседание на Европейския съвет на 10-11 декември. Основните теми, които включиха в дневния реда бяха COVID-19, изменение на климата, сигурност и външни отношения.
По време на заседанието беше отбелязана подкрепата и интензивната работа на България за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. В същото страната ни изрази убеденост, че са нужни ясни насоки от лидерите за постигане на споразумение. България изрази подкрепата си за общи усилия и тясната координация между страните от ЕС в борбата с COVID-19. Според страната ни са необходими безопасни, ефективни и общодостъпни ваксини, а мерките, които се предприемат, не трябва да възпрепятстват свободното движение в ЕС.
Съветът обсъди и хода на преговорите с Великобритания. Ръководителят на екипа за преговори от страна на ЕС Мишел Барние представи последните развития в преговорния процес, признавайки, че възможностите за договаряне на балансирано споразумение до края на преходния период са съвсем ограничени. От своя страна България заяви подкрепата си за сключване на споразумение, но не на всяка цена, призовавайки за запазване на единство и за засилване на подготовката за всички възможни сценарии.
На заседанието беше обсъден въпросът за разширяването на ЕС и присъединяване на Република Северна Македония и Албания. България представи позицията и аргументите, поради които страната ни е принудена да отложи започването на преговори с Република Северна Македония. Чрез изразената позиция беше подчертано, че страната ни не цели забавяне на присъединяването на Република Северна Македония към ЕС, а преодоляване на проблемите. В същото време България потвърди подкрепата си за проекта за преговорна рамка с Албания, който следва да бъде приет от Съвета. Страната ни изрази готовност да продължи конструктивното участие в преговорите с цел приемане на заключения на Съвета по политиката на разширяване и Процеса за стабилизиране и асоцииране.
Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Сахара 1“
Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Сахара 1“, община Варна, област Варна. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 15 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 26 043,47 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове - обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
С настоящото решение се цели да се обезпечи част от морски плаж „Сахара 1“, община Варна, област Варна със задължителните дейности по ЗУЧК - осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
„ДЕС-М" ЕООД ще добива гнайси от три участъка на находище „Раденка"
„ДЕС-М" ЕООД, с. Крушево, ще добива скалнооблицовъчни материали - гнайси, от находище „Раденка", участъци „Урвата", „Лозята" и „Кавака". Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание, с което дружеството е определено за концесионер. Находище „Раденка" е разположено в землището на с. Крушево, община Гърмен, област Благоевград. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период „ДЕС-М" ЕООД ще вложи над 200 хил. лв. за добива. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора надхвърлят 276.5 хил. лв. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Гърмен.
Правителството прие допълнения на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
Правителството прие допълнения на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, с които се определят такси за новите електронни услуги, въведени с новите промени в Правилника за вписванията.
За поискано по електронен път удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи книжа, съхранявани в Службата по вписванията, таксата ще е в размер на 5 лв., а за предоставяне на копие на документ чрез отдалечен достъп до Информационната система - 2,50 лв.
Допълненията, които се предлагат, имат за цел улесняване на разработването и предлагането на нови електронни услуги от страна на Агенцията по вписванията. Тези услуги са от кръга мерки за въвеждане на електронното правителство в съответствие с приетата от правителството Стратегия за въвеждане на електронното управление и свързаните с нея политики и стратегически документи.
Министерството на правосъдието предлага изменение в Правилника за вписванията
Министерството на правосъдието предлага изменения в Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 1951 г. Приемането на предложените промени ще е поредната стъпка в посока на развитието на системата на електронно правосъдие и електронно правителство в Република България. Чрез тях ще се осигури по-нататъшното развитие на системата от услуги, изпълнявани от службите по вписванията, в посока гарантиране на сигурността на гражданския оборот и публичността на вписванията и предотвратяването на имотните измами.
С измененията се прецизират официалните документи, които се издават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и които се прилагат към подлежащия на вписване акт, в случаите, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта.
Предлага се и пълна електронизация на входящия регистър, азбучния указател, партидната книга, регистъра за справки, регистъра за отказите и постановените по тях определения.
По отношение на производствата с акцесорен характер към вписванията: издаването на справки по нотариалните книги (писмени и устни), издаването на преписи и преписи или извлечения от вписаните актове и издаването на удостоверения за вещни тежести се предлагат две принципни нововъведения. От една страна, се дава възможност за справки и по регистрите, а не само по партидните книги. От друга страна, се въвежда възможност за иницииране на тези производства и съответните им услуги по електронен път чрез отдалечен достъп и чрез електронен документ за инициирането им (молба/заявление).
Предлага се времевият период, за който се иска удостоверението за лице или имот, да бъде посочен от заявителя.
С 20 155 800 лева се увеличават максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г. по бюджета на Министерството на правосъдието
Министерския съвет одобри увеличение на утвърдения с чл. 13, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. показател по бюджета на Министерството на правосъдието максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети за 2020 г., със сума в размер на 20 155 800 лева.
Увеличението се налага от обстоятелството, че Агенция по вписванията (АВ) администрира пет регистъра с национално значение - Имотен регистър, Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Регистър БУЛСТАТ и Регистър на имуществените отношения на съпрузите, като изпълнява функциите, свързани с воденето и съхраняването на националните електронни регистри и предоставянето на публични услуги от тях.
В тази връзка АВ сключи Рамков договор е „Информационно обслужване“ АД за изпълнение на дейности по системна интеграция, попадащи в обхвата на чл. 7с от ЗЕУ, включващи предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги за период до 31.12.2023 г. Съгласно договора общата цена е в размер на 26 124 000 лв., като ангажиментът по рамковия договор се поема в годината на подписване, но задълженията по него са разсрочени в периода на изпълнение и зависят от конкретно възложени и изпълнени заявки от системния интегратор.
Изменя се Тарифа № 4 за таксите, събирани в системата на МВР по Закона за държавните такси
Министерският съвет прие промени в Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 на Министерския съвет от 1998 г.
С „Преходни и заключителни разпоредби“ на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (Обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е създаден нов чл. 145а, съгласно който преди прехвърляне на собствеността на регистрирано моторно превозно средство собственикът на прехвърляното превозно средство може да подаде заявление за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрацията на друго превозно средство от същата категория и прекратяване на регистрацията на превозното средство, като заплати такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.
С Постановлението за изменение и допълнение на Тарифа № 4 се изпълнява разпоредбата на чл. 145а, ал. 1 от ЗДвП, като в чл. 26 от „Раздел V „Такси по Закона за движението по пътищата“ досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2, в съответствие с която за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрация на друго превозно средство от същата категория, заявено от собственика, се събират следните такси: 1. за регистрационен номер по ал. 1, т. 3 (за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с четири еднакви цифри в поредния номер) - 300 лв.; 2. за регистрационен номер по ал. 1, т. 4 (за право на ползване на табели с регистрационен номер за автомобили с комбинация от цифри: „аа-вв“; „ав-ва“; „ав-ав“, където „а“ и „в“ са различни числа от „0“ до „9“, и за табели с регистрационен номер с комбинация от четири цифри по желание) - 200 лв.; за регистрационен номер по ал. 1, т. 5 (за право на ползване на табели е регистрационен номер за автомобили с комбинация от шест букви и/или цифри по желание) - 1000 лв.; за регистрационен номер извън случаите на ал. 1, т. 3,4 и 5 на чл. 26 от Тарифа№ 4 - 100 лв.
Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза
за периода 2021-2023 г.
Правителството одобри промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., одобрена с Решение № 778 на Министерския съвет от 2020 година. С промените се осигурява съгласуваност на параметрите в Актуализираната средносрочна прогноза за периода 2021-2023 г. с приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2021 г., както и с промените в данъчните закони.
Промените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021- 2023 г. са направени въз основа на изискванията на Закона за публичните финанси като важен елемент на доброто управление на публичните финанси. Привеждането на бюджетните показатели на първостепенните разпоредители с бюджет за периода 2021- 2023 г. в съответствие с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2021 г. ще осигури актуализирана база, която е необходима на първостепенните разпоредители с бюджет за реалистично планиране на средносрочните им бюджетни прогнози за следващия период 2022-2024 г.
