ПРАВОСЪДИЕ ИЛИ ДИАГНОЗА? Министър Андрей Янкулов и все по-трайната му любов с Жоро Боеца
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Истината за „Петрохан“ нямаше да е толкова болезнена за „умнокрасивите“, ако не разкриваше нещо много по-голямо – цялата екосистема на т.нар. „добри сили“. За пръв път обществото видя на живо как работи неолибералната мрежа: от партийните структури, днес събрани в ПП–ДБ, през квазипартийните организации в съдебната система като Съюза на съдиите в България, до стотиците НПО-та, впили се като пиявици в институциите и строящи паралелна държава. В добавка – извратено възприятие за света, ценности и сексуална патология.
"ПРАВИЛНИТЕ" НПО-ТА ДЪРЖАТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Днес цялата изпълнителна власт е в ръцете именно на този НПО-сектор. Без заобикалки. Министър на вътрешните работи и двама заместник-министри на правосъдието идват директно от върхушката на Съюза на съдиите в България. Служебен вицепремиер и министър на правосъдието е активист от „Антикорупционен фонд“. Организация, изградена по познатия модел за политически натиск, използван от мрежите на Джордж Сорос в редица държави в Европа и по света.
Ключова роля в това овладяване на държавата играят и медиите. Овладяване, уместно окачествено от президента Георги Първанов като „преврат“. Видно е, че и самите „добри сили“ не крият намеренията си. В социалните мрежи те открито говорят за „прозорец“ – остава им месец и нещо до края на управлението, в който основният приоритет не е честността на изборите, а завземането на властта. Където може, и както може. Затова чистките са поголовни. Хора се уволняват без оглед на опит, професионализъм или резултати. Директивата е: превземане на територии.
САРАФОВ - СИЗИФОВИЯТ КАМЪК НА СОРОСОИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ
И въпреки това „умнокрасивите“ продължават да се провалят в голямата си цел вече три десетилетия – да поставят „свой“ главен прокурор. Държавното обвинение остава Сизифовият камък на българската мрежа на Сорос. И този път шансовете им да достигнат до върха, отново, клонят към нула. Защото институциите, които още не са превзети, все пак пазят остатъчен имунитет срещу рушителите на държавността.
Парадоксът е, че шансът и на настоящия главен прокурор идва именно от слабостта на атакуващите го. Те нямат нито уменията, нито познанията да управляват и да градят. Обучавани са единствено да рушат. Това вече беше доказано от цяла плеяда правосъдни министри. Като се започне с Христо Иванов, мине се през служебните мандати и краткотрайните управления на Янаки Стоилов, Иван Демерджиев, Крум Зарков, Надежда Йорданова и Атанас Славов, и се стигне до днешния - Андрей Янкулов.
АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ И ТРАЙНАТА МУ ЛЮБОВ КЪМ ЖОРО БОЕЦА
Казусът „Янкулов – правосъден министър“ заслужава да бъде изучаван. Не политически, а академично. И то в различни факултети. Студентите по психология биха могли да се запитат какъв е профилът на човек, който в момента, в който научи, че ще стане министър, първата му грижа е да смени профилната си снимка: от тениска към костюм и вратовръзка. И то не еднократно, а периодично. Към това може да се добави и особената активност - по няколко статуса на ден.
Поведение, което спокойно може да бъде анализирано от бъдещи психолози и психиатри. За студентите по ПР и политология казусът е още по-показателен. Те могат да видят нагледно как един министър успява за броени седмици да провали имиджа си на „пазител на държавния печат“.
Само за три седмици Янкулов два пъти публикува снимки и дори видео с добре познатия професионален протестър и пощенска кутия за доноси и компромати Георги Георгиев, по-известен като Жоро Боеца. Човек, от чието хулиганско поведение се разграничават дори конкурентите му по улично правосъдие - групичката около „Правосъдие за всеки“.
СРАМНАТА ДИАГНОЗА - ДА ЛЕГИТИМИРАШ ПОБОЙНИК И СКАНДАЛДЖИЯ
Да легитимираш подобни фигури е акт на безпомощност. А когато става дума за хора, които през последното десетилетие са оставили след себе си безброй скандали, провокации, оскверняване на институции и държавни символи - това вече е срамна диагноза. И тя не е за Жоро Боеца. Тя е за служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Какъв проблем реши Янкулов? На майката и бащата на 15-годишния Филип, убит на пешеходна пътека пред МВР, чието дело се бави пред Софийски градски съд вече втора година! Примерите могат да са много.
Но парадоксът за странната дружба между Андрей Янкулов и Жоро Боеца е още по-голям. Като министър Янкулов носи пряка отговорност за охраната на съдебните сгради. Същите тези сгради, в една от които само дни по-рано вилня същият този „Боец“ с компанията си. При това часове след като се бе видял с министъра в правосъдното ведомство. Трудно е да се намери по-ясен пример, че задачата на Янкулов не е да укрепва държавността и авторитета на институциите. Напротив – неговата функция изглежда точно обратната.
ЯНКУЛОВ СЕ СПЪНА ОТ ПЪРВИЯ ДЕН
Иначе Янкулов започна „ударно“. Още преди да съмне вторият му работен ден като министър, той поиска Висшият съдебен съвет да отстрани „враг №1“ на жълтопаветния актив - и.ф. главния прокурор. Пленумът на ВСС обаче му обясни с категорични юридически аргументи, че е сбъркал адресата. Това му беше казано дори от трите проксита на Съюза на съдиите в кадровия орган - председателката на ВКС Галина Захарова, Олга Керелска и Атанаска Дишева. След това Прокурорската колегия буквално „скъса“ юридическата диплома на Янкулов и го върна някъде между първи и втори курс в Юридическия факултет. Членовете ѝ обясниха подробно, при това с юридически, а не с медийни или НПО аргументи – защо Борислав Сарафов е легитимен главен прокурор.
И това при положение, че самият Янкулов обича да напомня, че е бил прокурор. А след това изкара и петилетка като старши юридически консултант в „Антикорупционния фонд“. Само че когато стана ясно, че същият фонд преди две години е търсил отговорност от МВР, прокуратурата и антикорупционната комисия заради проверка на сектантите от „Петрохан“, Янкулов побърза да се разграничи. Не знаел. Бил в отпуск. Не бил информиран. Любопитно незнание за човек, който иначе твърди, че знае всички „тайни“ около „Осемте джуджета“, „Нотариуса“ и различните мрежи в съдебната система. Само че тези мрежи, по странно съвпадение, никога не водят към адвокатите и лобистите на лидерите от ПП–ДБ, към върхушката на Съюза на съдиите или към офисите на техните олигархични спонсори.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА - КАМИКАДЗЕ СРЕЩУ САРАФОВ
Същата схема беше приложена и с българската представителка в Европейската прокуратура Теодора Георгиева, която междувременно беше отстранена от Колегията на европейските прокурори. Тя беше използвана като камикадзе в опит да бъде „ударен“Сарафов. Георгиева сама се уличи във връзки с бившия следовател Петьо Петров - Еврото, след което подаде сигнал до Янкулов. Министърът, без да има никакви правомощия, започна да разказва какво се твърдяло в сигнала и да настоява за разследвания. От кого? От колегата си от същия кръг - съдията Емил Дечев, председател на Контролния съвет на Съюза на съдиите в България, сега служебен МВР-министър.
Нищо, че МВР не може да разследва магистрати. Отделно, единственото телевизионно участие на Теодора Георгиева разби целия сценарий. Историята приключи, преди дори да започне. И тогава на сцената отново се появи Жоро Боеца. Този път с куфарче, уж пълно с „тайните“ на Еврото.
Същите тези „тайни“, които БОЕЦ и близките им сайтове развяваха още в края на 2024 и през 2025 година. Тогава документите бяха проверени от специалния прокурор за разследване на главния прокурор и се оказа, че в тях няма никакви данни за нарушения, камо ли за престъпления. Но Янкулов обяви, че щял да ги проверява отново. Един по един. Дори публикува във фейсбук страницата на Министерството на правосъдието как лично ги приема от Жоро Боеца.
СИГНАЛИ СРЕЩУ СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ? ЗАБРАВЕТЕ!
Остава един прост въпрос. Дали по същия начин Янкулов би приел сигнали срещу съдии от Съюза на съдиите? Или срещу самата председателка на ВКС? Например – дали ще провери как точно синът на Галина Захарова печели място като нотариус в София преди година и половина? Кой съдия от ВКС участва в конкурсната комисия и как неговата оценка се оказва решаваща Или това вече ще се нарече „натиск върху независимостта на съдебната власт“.
По същата логика остава загадка защо Янкулов не покани на разговор Иван Брегов от Института за пазарна икономика - НПО, което също гравитира около ПП–ДБ. Именно Брегов обяви, че във ВКС имало съдия, който бил „новият Нотариус“. Реакция от служебния министър обаче не последва. Вероятно за да не се наруши спокойствието на съдия №1 Галина Захарова и омертата сред върховните магистрати.
Всичко това очертава една „черно-бяла“ картина. Служебният вицепремиер и правосъден министър в кабинета „Гюров“ изглежда напълно безсилен, безидеен и изцяло фокусиран върху генерирането на скандали. Скандали, които удобно обслужват предизборната кампания на ПП–ДБ.
НЕПОСТИЖИМАТА ЦЕЛ - ДА ОВЛАДЕЕШ ПРОКУРАТУРАТА
Целта е прозрачна - овладяване на върха на прокуратурата и отчаяни опити да се намерят „пробойни“ сред прокурорите, които после да обикалят определени медии по спуснат списък и с готови опорни точки. Повечето хора отдавна разбраха, че това няма нищо общо нито със справедливостта, нито с любимото европейско клише „върховенство на правото“. Става дума за елементарен опит за натрупването на нужния наратив, за да се „отчете“ дейност пред “сектата“ и нейните спонсори.
За капак, служебният министър има още една задача. Да „напише“ критериите, по които ще се избират бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, следващият главен прокурор, председателите на ВКС и ВАС и изобщо кадровият елит на съдебната власт. Всъщност Янкулов може да си спести усилието. Направо да публикува списък във фейсбук. Да започне от НПО активистите от мрежата на Сорос в България и от онези представители на върхушката на Съюза на съдиите, които още не са намерили място в правителството. Само те са „достойни“ за вакантните постове на върха в съдебната система. Но да внимава. Да не се окаже, че някой от тях е минавал през хижата в Петрохан.
КАБИНЕТЪТ "ГЮРОВ" - ПРИМЕР ЗА КАДРОВА АНТИСЕЛЕКЦИЯ
А ако говорим за критерии за кадри, нека се върнем към самото правителство „Гюров“. Защото именно там се вижда най-добре какъв е капацитетът, а и каква е задачата.
В края на миналата седмица стана ясно, че изпълнителният секретар на Съюза на съдиите – районният съдия от СРС Андрей Георгиев, е оставил стотици дела, преди да стане заместник-министър на правосъдието. По данни, огласени от Тошко Йорданов от ИТН, става дума за около 380 дела. Георгиев побърза да отговори. Разбира се, във фейсбук. Не били 380, били „само“ 170. Само че тези 170 се оказват искови дела. А заповедните производства, образувани преди юли 2025 г., били още около двеста. Така че числото на Йорданов се оказва подозрително близо до истината. Остава и другият въпрос. Докъде стига моралът на човек, който става заместник-министър на правосъдието, оставяйки след себе си стотици незавършени дела?
Заради това в един юридически форум някой беше написал кратко и безмилостно заключение: „Как пък няма един в ССБ, на когото делата да са работени в разумен срок и професионално издържано. Сякаш това сдружение е сбор от магистрати с дефицити – къде интелектуални, къде личностно-социални…“
Епицентър.бг
