Д-р Иван Иванов вече години наред е шеф на столичния зоопарк. Освен, че се грижи за съдбата на стотиците питомци на градината, д-р Иванов е и прекрасен кулинар. Специално за читателите на вестник „Лакомник” той се съгласи да разкаже какво се готви за животинките, които всеки ден посрещат посетителите на парка, както и какво си забърква за себе си самият той.
- Д-р Иванов, защо някои от мечките не спят зимен сън в момента?
- Някои от тях спят, а други - не. Захранваме ги още от август-септември с по-питателна храна, за да натрупат тлъстина, което предизвиква и заспиването. В природата по това време на годината няма храна, докато при нас тя е подсигурена всеки ден. Затова и някои от тях са просто омърлушени, но не спят.
- Как се хранят животните по време на зимния сезон?
- На първо място се променя дажбената таблица. Ако са много големи студовете даваме и чайове, предимно на маймуните, които ги предпазват от респираторни заболявания. Не им ги даваме горещи, разбира се. Обикновено са от шипка и липа, която действа отхрачващо. Също правим и от равнец. Маймуните обаче не обичат силните миризми и затова не всички го пият с мед. Не обичат и мента. Профилатично даваме и витамини. Когато дойде размножителният период на птиците - през февруари и март, увеличаваме дажбите, за да има повече малки.
- Има едно мнение, което вече години наред се носи сред посетителите - че животните гладуват. Това така ли е?
- Не е вярно.
Месото, с което храним животните в зоопарка е конско и магарешко, също така говеждо и пилешко. В разможителния период на птиците се редуват различни храни - черен дроб, карантия, плъхове, мишки, говеждо. Имаме сеновал за тревопасните животни, който винаги е пълен. Слонът например яде по 8 бали на ден. За година това са около 100 тона сено. Който не вярва на думите ми, може да дойде и да види животните.
- Не всички обаче могат да ядат само месо или сено. Как се приготвя хапването на останалите?
- Няма нещо, което да е трудно. Продуктите основно се приготвят в кухня-майка. От нея те се разпределят и приготвят за отделните видове животни. В природата няма храна всеки ден. Може днес да се наядеш, а после 14 дни да нямаш какво да сложиш в устата си. Например затова вълците и чакалите проявяват атавистични признаци - заравят кокали. Ние ги отравяме и ги изчистваме от клетката заради посетителите. Но иначе, когато животното огладнее в природата, отрива кокала и гризе от него. На маймуните се варят каши. На някои от птиците се вари ориз или зеленчуци. Следи се и да не се пилее храна - ако днес на животното се остави голямо количество, то ще изяде колкото иска, а останалото ще се унищожи. Затова работим по дажбени таблици. Съобразяваме се, разбира се и с пазара. Има период от годината, когато цената на гроздето пада. Тогава започваме да даваме него и спираме ябълките. Това става част от менюто на слоновете и маймуните. Последните са със стомаси като нашите и се хранят разнообразно, имат нужда от всичко. Някои видове като мечките, вълците, чакалите и лисиците храним и със смески за кучета. Те се дават като допълнение към дажбата. Те не са лоши, напротов, по-скъпи са, но в тях има много витамини и минерали и то много добре балансирани. Ние не можем да приготвим такива сами.
- Има ли нещо, което не харесват?
- По принцип едно от задълженията на отговорника на сектора е да следи кой яде и кой не. Но не по групи животни, а за всяко конкретно.
- И какво обичат най-много например маймуните?
- Ядките. Но не е полезно да се ядат по много. През лятото например постиламе слама на пода на клетката и разхвърляме отгоре ядки. И така хем се забавляват търсейки ги, хем си хапват. Хищните птици най-много обичат мишки и плъхове.
- Колко килограма месо изяжда напимер лъва за ден?
- 7,500 месо с кокал. Най-често магарешко и конско. Един ден в седмицата лъва остава гладен, за да няма затлъстяване. Това се прави по целия свят.
- Зоопаркът, като всеки по света, има един основен проблем - посетителите, които храня животните. Доколко това може да навреди на тварите?
Може да ги убие. Но това е разбиране на посетителите. Те мислят, че животните привличат вниманието им, защото са гладни, а в действителност те просто се забавляват, те искат конктакт. Но как да ви пусна да контактувате с мечока Тони. Той е много симпатичен, хората смятат, че се моли и си създават илюзията, че животното е безопасно. Но след един удар на лапата на Тони вас просто няма да ви има. А за него това ще е само игра. Иначе няма животно, на което да не се дава храна от хората, които минават пред клетките. Лошото е, че се дава неспецифична храна, което най-много ни дразни. Например на лъвовете дават царевични пръчици. Дали след 7 килограма месо той ще ги яде? Освен това става дума за хищник. Някои от посетителите ни обясняват, че са платили билет и могат да правят каквото поискат. А това понякога означава да хвърлят фасове и клечки в клетките. Преди години една жена се радвала на една маймунка. Тя обаче я хванала за ушите и откъснала обиците й. Къде да ги търсим после? Как да спрем животното да не ги глътне. Преди години няколко души, чужденци бяха хвърлили на слона двулитрова бутилка с безалкохолно, която той беше погълнал. Извикахме полицията, арестуваха ги, но три дни чакахме животното да я изхвърли по естествен начин, иначе трябваше да се оперира.
- Имало ли е случай да загубите някое животно заради хранене от посетител?
- Да, имахме черно мангабе (вид маймунка - б.а.), казваше се Ади. Тя беше диабетик по рождение. Приемаше редовно инсулин, количеството захар, което ядеше беше минимално. На нея й се даваха продукти за диабетици. На клетката й имаше табела, на която пишеше “Аз се казвам Ади и съм диабетик. Моля, не ми хвърляйте бонбони в клетката, защото това ме убива”. През един час служителите на парка ходеха да чистят по една-две лопати бонбони. Разбирам да го прави дете на седем-осем години, но нали това дете си има родители?! И така бавно, бавно Ади си отиде. Разбирам да не знаеш, че е болна и да хвърлиш бонбони, но когато си предупреден, осъзнавай какво правиш, колкото и да си неграмотен. А пред клетката сме хващали интелигентни хора, образовани. Казвали са ни, че смятат, че сме написали надписа ей така, без да е вярно. Някои пък ни питаха как сме доказали, че Ади има диабет. Обяснявали сме, че в учебниците има описани нормални нива на захарта в организма на мангабето. Какви са нивата при него се разбира с обикновен глюкомер за хора. Болестта и при нас и при тях се развива по един и същи начин.
-
Господин Иванов, след като си тръгнете от градиата и се прибрете у дома какво хапвате самият вие?
- Обичам да ям всичко.
- Освен това и готвите много хубаво...
- Не искам да се хваля, но много колеги казват, че е така. Правя манджи най-вече с месо. Кюфтетата и пържолите не ги смятам дори за готвене. Гордея се с пилето по войнишки, което приготвям. Вадя дреболиите и ги запичам на скара. Нарязвам много лук, копър и магданоз. Напълвам пилето и го зашивам. Казва се по войнишки, защото по моя край изпращаха момчетата в казармата с пълнена кокошка точно по този начин. Но аз не обичам кокошка и затова я замествам с пиле. Не обичам да правя сладкиши и торти. Но каквито искате супи мога да сготвя.
- Неволята ли ви научи да готвите?
- Не знам. Но готвачът е като художника и скулптора. Все едно да ги попитате тях как да направили произведенията си. Да сте чули по времето на царете и кралете да има жена готвач? Аз самият не съм манджия обаче - храня се с всичко. Стана дума за конско месо, опитвал съм и от него още преди години, когато започна да се продава и у нас. По принцип хората по света си ядат отдавна такова, но у нас то не беше на почит. И в това няма нищо чудно - чувството, че не трябва да ядем конете си е останало от прабългарите, за които тези животни са били свещени. Като цяло аз съм против да не ядем това или онова. Ял съм дори и насекоми, които са присъщи за азиатската кухня. Нищо особено, хрускат като скариди. Много хора ми казват, че например не ядат агнешко. Но всичко е до нагласа. За вас една картина е красива, за мен - не е. Всеки я пречупва през себе си. Освен това природата никога не прави грозни неща. Това може да направи само човека.
