ПРАЗНИК: На Велики вторник честваме свети Георги Митилински - верен изповедник на православната вяра
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Велики вторник - вторият ден от Страстната седмица или Седмицата на страданията, която е последната от живота на Христос. Днес е ден за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом през Страстната седмица.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13). В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос".
"Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина. Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата", пише в свети Николай Велимирович Сръбски.
"Днес еврейският народ, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще", пише свети Теофан Затворник.
И до днес прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден преставлява най-ефективно средство за оживяване на вярата в Господа.
2. Св. преподобни Георги Митилински (IX в.) - преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исавър (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието.
По-късно, през времето на император Константин Порфирогенет (780-802 г.), когато гонението било прекратено, той бил възведен в архиерейски сан и станал митрополит в Митилин на остров Лесбос.
Когато на императорския престол се възкачил Лъв Арменец, преподобни Георги бил вече твърде стар. Лъв възобновил гонението срещу почитателите на светите икони с още по-голяма сила.
През 815 година той свикал в Константинопол много епископи и ги убеждавал да приемат иконоборческата ерес. Повикан бил и преподобния Митилински епископ Георги. Той се проявил като смел войн Христов и пред всички изобличил императора и патриарха – иконоборец за техните еретически заблуждения.
Като не се засрамил от побелелите коси и дълбоката старост на светителя, Лъв Арменец заповядал да го изпратят на заточение в Херсон, където светият старец починал в изгнание. Той предпочел да пожертва временния живот на земята, но да остане верен изповедник на православната вяра и да получи вечен блажен живот.
