ПРЕДИЗБОРЕН АНАЛИЗ: Вотът на 19 април под риск от оспорване, тандемът Василев–Мирчев се пропуква, ДПС печели от ситуацията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди извънредните парламентарни избори в България ситуацията отново е кризисна, но по неочакван начин - предвиждаше се напрежение от въвеждане на еврото, а се случват силни трусове заради ескалиращата война на САЩ/Израел с Иран в Близкия изток.
Осмите парламентарни избори за последните 5 години имат и други характерни особености. Появата на "Прогресивна България" на Румен Радев променя политическия климат, като видимата част на тази постепенна трансформация са както изострените сблъсъци на редица нива и по различни вектори, така и нарасналите очаквания за развръзка на политическата криза.
В последните години парламентарните избори у нас не са състезание/надпревара, а битка/война. За предстоящите това важи с още по-голяма сила.
В месеца преди 19 април всичко вече е избори - от последствията от войната в Близкия изток през продължаващия отзвук от "Петрохан" до полицейските акции срещу купуването на гласове и полемиката за Граф Игнатиев.
Предизборните усилия не са заключени само в листите, програмите, заявките, посланията. Те са на всички нива, като включват компромати, удари под кръста, внушения и опорни точки, демонизиране на противника, независимо дали има основания или не.
Изборите на 19 април може да са първите, чиито резултати да бъдат оспорени. До този извод стигат от Института за стратегии и анализи (ИСА), откъдето публикуваха политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2026 г.
Акциите на МВР в Кърджали и в смесените райони може да се обърнат срещу авторите им, тъй като мобилизират избирателите на ДПС.
За първи път законността на самия служебен премиер е поставена под въпрос от водещи участници като ГЕРБ и ДПС.
Протестите през декември 2025-а и излизането на терена на "Прогресивна България" вдигат интереса, оттук и избирателната активност. В същото време, редица скандали сякаш слагат таван на гражданската ангажираност.
Продължителната политическа криза все пак ясно разкри, че, оставени на твърдите ядра и купения вот, изборите водят до нови кризи и до задънена улица. Прогнозираните първоначално един милион избиратели повече може да намалеят до 600-500 000, но ръст ще има и това едва ли ще се промени до края на кампанията, освен при форсмажор.
"Прогресивна България" ощетява най-вече политически сили, които биха могли да бъдат нейни потенциални партньори в различни тематични полета. Най-много избиратели на "Възраждане" "избягаха" при Радев, а БСП остава екзистенциално застрашена от ПБ, въпреки смяната на председателя й.
Целите на ПБ и на коалицията ПП-ДБ се припокриват по отношение на промените в съдебната власт - във ВСС и прокуратурата. Но ПП-ДБ изгубиха тласъка, който им дадоха протестите и реално се състезават с ДПС за третото място, а не с ГЕРБ за първото, каквато бе тенденцията през декември.
ГЕРБ може да разчита на твърдото си ядро. Това, което губи партията засега, е призовото първо място.
ДПС е единствената партия, която не загуби електорат от появата на Радев.
Вълна към ПБ няма, но има (от)скок. ПБ е партия на гнева, но гняв, овладян от политик, който натрупа институционални знания и опит. Това е различно от радикализма на "Възраждане", от самодейността на ИТН или от емоционалните заявки за промяна на ПП.
"Прогресивна България" внушава посланието, че преследва дългосрочни цели и това обяснява скока. Но има и страх от радикален геополитически завой, въпреки декларациите на Радев, че България трябва да уплътни членството си в ЕС и НАТО. Получи се и друг парадокс - колкото повече ПБ подчертава евроатлантическата принадлежност на България, толкова повече растат разочарованите по проруската линия, както и левите, които са очаквали ПБ да е тяхната партия.
Засега първото място на ПБ изглежда сигурно, но отсъствието на вълна я оставя под мнозинството, което да й гарантира еднопартийно управление или (друг вариант) правителство на малцинството, за което липсващите гласове биха били малко. Ако иска да създаде устойчиво правителство ПБ трябва да има коалиционен партньор/партньори. В този контекст острата размяна на реплики между Румен Радев и Асен Василев изглежда по-скоро странна.
Расте и интригата дали ГЕРБ и ДПС общо ще имат повече от 80 народни представители, което ще блокира създаването на мнозинство от две трети, необходимо за промените (кадрови) в съдебната власт.
С развитието на кампанията и успоредно с втвърдяването на Радев лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов минава в атака. Градусите на кампанията предстои да се вдигат.
Радев заложи на професионална и модерна кампания, а не на агитация от типа "човек от народа". ПБ анонсира като непосредствена цел разграждане на олигархичния модел, но самата тя изглежда като партия на капитала. Олигархия и капитал не са идентични, но призивът за прозрачност трябва да бъде подплатен със собствен пример.
Краткосрочната цел на ПБ е да стане ядрото на съюз от партии, които да сформират мнозинство от две трети, като от него се изключват ГЕРБ-Борисов и ДПС-Пеевски.
Ако обаче споменатите партии опоненти спечелят повече от 80 народни представители и планът бъде блокиран, очакваме ускорение и още по-големи усилия по антикорупционната линия и евентуално нови избори.
Радев е решен на радикални мерки, които да превърнат ПБ в масова партия, способна да спечели самостоятелно мнозинство и да има партии - съюзници и сателити, с които би могла да предприеме още по-драстични промени - например, в Конституцията. Засега в програмата е залегнало обещанието за връщане правото на президента да назначава свободно служебен министър председател, тоест за премахване на "домовата книга".
ПБ се очертава като унисекс сила, която (ще) дава на всички, а трамплин към очакваното й профилиране в бъдеще е мащабната битка срещу олигархията, която обещава сега.
Реториката на партийният лидер Радев е остра и агресивна. Включително - към ПП-ДБ. Той запази нападателния си стил, който демонстрира като президент. Въпреки че кампанията го показва като политик сред множество от симпатизанти, той остава сякаш на дистанция. В сравнение с Борисов Радев е хладен и много обран.
Кампанията на ГЕРБ се очертава да бъде позитивна и лидероцентрична. Лозунгът е "Ред, работа, растеж!". Партията и Борисов залагат на модели, които винаги са й носили успех. Националното събрание (22 март), на което Борисов бе преизбран за лидер, а промените в ръководството на партията са много малки.
Провеждането на висшия форум бе и реалният старт на кампанията за вота на 19 април. Той бе плътен и резултатен. Борисов се върна към добрите си години, когато изцяло владееше партията. Ако е имало напрежение, свързано с оставката на правителството, то е потушено.
Борисов отново дава шанс на времето да заработи за него. ГЕРБ е устойчива и дава знак, че може да изчака момента, в който Радев ще започне да слиза по стълбата, а не да се качва.
Коалицията ПП-ДБ, която след протестите се виждаше победител на едни предсрочни избори, сега бе на косъм от участието си в тях поради вътрешнокоалиционни проблеми.
Асен Василев се налага като лидер от "ястребски" тип, като хардлайнер, което носи позитиви спрямо опонентите (пример - поведението му в бюджетната комисия преди протестите), но спрямо партньорите - негативи. Коалицията оцеля за този вот, но нейната дълготрайност е вече под въпрос. Тандемът Василев-Мирчев, който бе заедно на протестите, е пропукан.
В кампанията ПП-ДБ залагат на спомена за големите протести през декември 2025 година, но засега контрастът с масовите протести и публиката на предизборните им митинги е силен.
В месеца преди парламентарния вот ДПС се движи активно по две линии. Едната е по-невидима за широката публика и това е работата на терен с избирателите. Втората е публичното изразяване и защита на позиции, които позиционират ясно партията и нейния лидер, подчертават опоненти, цели и задачи.
ДПС има предимство, което я отличава от останалите партии - силни структури, желязна организация и непрекъсната работа по места, независимо дали наближават избори или не. Това е ключ към нейния устойчив рейтинг.
Отношенията със служебното правителство (и с ПП-ДБ) се движат на военни релси, като много отчетливо засягат вече и темата за честността на предстоящите избори. Процесът върви през активността на двама служебни министри - правосъдния Андрей Янкулов и вътрешния Емил Дечев, който направи драстични промени в структурите на МВР в Кърджали, Джебел, Момчилград и др.
Акциите в смесените райони са нож с две остриета. От една страна, е налице демонстрация на служебната власт, че се бори с купения вот на ДПС. От друга страна, има сигнали, че гражданите там се чувстват репресирани и това, освен на евентуално оспорване на вота, може да има отражение върху цялостния политически климат в страната.
Като партия, която загуби избиратели от появата на Румен Радев, "Възраждане" се радикализира в основните си позиции. Тя говори за нова конституция, нов обществен договор, за нов политически елит, полупрезидентска република, двукамарен парламент и преосноваване на държавата.
Това кореспондира с масовото разочарование в България. Но в новата политическа ситуация изглежда така, че "Възраждане" (само) говори за промяна, докато Радев има шанс да я реализира, ако ПБ стане първа политическа сила. "Възраждане" влезе в кампанията стегната и мобилизирана, като залага на работата на терен.
Новият лидер на БСП Крум Зарков прави титанични усилия да тласне партията нагоре.
Интригата е голяма - в социологическите проучвания партията се движи около бариерата за влизане в следващия парламент, а добро представяне и присъствие в НС на лявата партия може да реши въпроса за управлението.
За самата БСП залогът е голям, а партията и новият лидер съзнават това. Оцеляването е на карта - като извънпарламентарна партия тя ще се окаже в риск от постепенна маргинализация.
Зарков се опитва да направи БСП секси, връщайки й левия чип. Предизборната кампания предоставя отлична възможност това да бъде видяно. БСП тръгва срещу неолибералната доктрина и неолибералната държава, но не от позицията на консерватизма и национализма, както "Възраждане" или ДПС, а на лявата идеология.
Становището на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз по казуса, свързан с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на БНБ, поставя президента Илияна Йотова в окото на политическата буря.
Изразеното становище не е решение и то предстои, но независимо какъв ще бъде юридическият финал на заплетения случай, проекцията му върху политическите процеси вече е факт. Развитието по казуса е поредното проявление на конституционните промени в рамките на "сглобката", които оставиха конституционен вакуум и следва да бъдат отменени.
Основно заради политическите реакции казусът "Гюров" надвисна като дамоклев меч над служебното правителство. От високото напрежение може да има тежки последици. Първата е да бъдат оспорени резултатите от изборите. Втората почива на хипотеза, но нейната реализация не бива да се отхвърля: при невъзможност за създаване на редовно правителство и нови парламентарни избори втори служебен кабинет на Андрей Гюров изглежда напълно изключен.
Казусът носи на Гюров и на ПП-ДБ нови имиджови щети.
В полето на международните отношения, засягащи партньорите ни, служебното правителство действа ортодоксално. Посещението в Киев на премиера и правителствена делегация потвърждават това. В рамките на визитата Гюров подписа 10-годишно споразумение с Украйна в областта на отбраната, което предвижда и съвместно производство на дронове. Резонен е въпросът дали временно правителство може да ангажира страната с толкова дългосрочен договор.
"Гюров" е първото служебно правителство на България, което работи във време на ескалираща война с последици върху целия свят. То прие пакет от мерки, но при разрастващата се криза нито едно правителство в която и да е страна няма да може да компенсира сто процента своите граждани. Засега служебният кабинет спокойно приема предизвикателствата и не допуска паника.
Ако войната продължи и кризисните процеси се развият, може да се стигне до тежък резонанс върху държавния и личните бюджети. Ако финансовите и икономическите предизвикателства се съчетаят с други - бежански натиск, военни заплахи, рискове за националната сигурност, България ще се озове в чисто нова ситуация, непозната от десетилетия.
Който и да е победителят на 19 април, той ще бъде в тежка ситуация. Не само заради прогнозите, че ще трябва да търси партньори за правителство. А защото ще бъде жестоко атакуван и ако успее, и ако се провали. Нов вот обаче ще мултиплицира един основен риск: нарастващ популизъм в условията на всеобхватна криза и геополитически трансформации.
Във време като сегашното се изисква базисно съгласие на политическите сили, но призивът за консенсус се превърна в клише. И по-важното - невъзможен за реализация процес при драматичното разделение по оста статукво-промяна, като дял от голямата вина имат всички политически сили.
Световната икономика затъна в нова криза - енергийна, която напомни за своята разрушителна сила, а отчаяните опити на страните да намалят икономическите жертви са по-скоро краткосрочни с надежда все пак доставките на петрол и газ да се възстановяват.
В България, окупирана от предизборни вътрешни драми, "международното положение" стана чудесен повод за наддаване кой как ще спаси бизнеса и гражданите от растящите цени на петрола и газа. "Държавата-майчица" еднакво мразена и бленувана, пак излезе на първа линия в политико-икономическия хор.
Банките отчетоха успешно приемане на еврото при запазване на стабилността на банковата система. Няма сътресения в кредитния риск или в качеството на банковите портфейли, което е добра новина на старта на нова енергийна турбуленция. Поне е ясно, че оттук нататък инфлацията няма да се обяснява с еврото.
Войната, в която Израел успя да въвлече САЩ след продължителен натиск, ще има последствия, които ще поставят на изпитание устойчивостта на дългогодишната доктрина за безусловната подкрепа на САЩ за Израел.
За първи път републиканските избиратели открито поставят под въпрос кой наистина управлява външната политика на САЩ - Нетаняху или Тръмп. Американският президент влезе във война, без да убеди нито общественото мнение, нито външнополитическия елит в нейната необходимост, без да поиска дори съгласие от Конгреса. Тъй като разходите за операцията започват да тежат върху американските избиратели, критиките ще се изострят и ще поставят въпроса "защо - и заради кого - всъщност воювахме?". Всичко това ще има значителни политически последици и ще проличи и на изборите за Конгрес през ноември.
В по-далечен план САЩ ще загубят престижното си международно влияние в нововъзникващия световен ред. Израел няма да осъществи проекта си за Велик Израел. Иран ще оцелее и ще се превърне в един от основните глобални фактори. Китай ще устои на американския натиск и ще е другата глобална сила на Изтока.
