Председателят на Конституционния съд: Възможността за отзоваване на магистрати е пряка намеса в независимостта на съдебната власт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на Конституционния съд Павлина Панова определи новите идеи на управляващите за промени в основния закон и отзоваването на членове на Висшия съдебен съвет и Конституционния съд като пряка намеса в независимостта на властите.
В интервю за бТВ тя напомни, че България защитава върховенството на закона чрез своята конституция. С няколко тържествени събития тази година се отбелязват 35 години от създаването на Конституционния съд в най-новата ни конституция. Утре в София с международна конференция институцията ще затвори празненствата за утвърждаването на демократичния конституционен ред у нас.
„За мен такива промени са много съществени и не бих се ангажирала да кажа, че са противоконституционни, но сериозно накърняват независимостта на тези два органа. Когато една институция като Народното събрание или пък президентът изберат и назначат свой представител било във ВСС, било в КС, тези техни представители престават да бъдат зависими от този, който ги е избрал или пък назначил на съответната позиция“, казва Павлина Панова, председател на Конституционния съд.
„Възможността за отзоваване, ако това е правилният израз, който употребяват желаещите за промяна на конституцията, означава пряка намеса именно в тази независимост. Защото органът престава да бъде независим тогава, когато членовете му зависят от политическата воля или от волята на този, който е посочил конкретния член било на Конституционния съд, било на Висшия съдебен съвет“, посочва тя.
Това лято вътрешният министър изнесе данни, че конституционният съдия Десислава Атанасова е пътувала заедно с лидера на ДПС Делян Пеевски до Дубай с частен самолет. Тя отрече и посочи, че по същото време е пътувала с редовни граждански полети през Турция.
Тогава излязоха и призиви за оставката на Атанасова от поста, но в действащата ни конституция това не е предвидено. Съдия Панова не изключи възможността идеята за отзоваването на конституционни съдии да се е появила заради този скандал.
„Факт е, че тези две събития съвпаднаха във времето, по-скоро едното породи другото, но не ми се ще да вярвам, че управляващите, които заявиха такива намерения, нямат познание относно това какво означава независима власт. Както ВСС като орган на съдебната власт е независим, така и КС е независим“, казва Панова.
„Независимостта не може да зависи от политически мнения, пристрастия, желания или недоволство от извършен в миналото избор на определен представител било във Висшия съдебен съвет, било в Конституционния съд“, допълва тя.
„Смятам, че към момента бяха направени едни прибързани промени в конституцията, повечето от които не издържаха проверката в Конституционния съд. Това е показателно за това, че не трябва с бързина и без мисъл и необходимост да се отваря конституцията. Отвори ли се, според мен се създават много повече недостатъци, отколкото предимства и позитиви“, коментира председателят на Конституционния съд.
„Желанието на едно или друго конюнктурно политическо мнозинство не трябва да води до това да се пипа конституцията без разум и мъдрост“, казва още Панова.
В последните две години вече два пъти Конституционният съд не успява да вземе решение по въпроса с така наречената домова книга със служебни премиери. Тя беше приета с 6-ата поправка в конституцията преди две години.
Според съдия Панова ново сезиране е безпредметно, защото съставът на съда е същият и едва ли някой съдия е променил мнението си.
„Това обаче не е пречка конституционният законодател да измени тази разпоредба и тогава произнасянето на съда би станало безпредметно именно за нейното действие в момента. Кога може да се случи това? Когато се събере конституционно мнозинство, ако имат желание депутатите да направят такава промяна в конституцията“, посочва тя.
За разлика от този въпрос Конституционният съд е бил доста конкретен по темата с референдумите. Някои от въпросите са недопустими за обсъждане от обществото. Например излизането на България от ЕС.
„Референдум за излизането на България от ЕС е въпрос, който политиците би трябвало да подемат и те го подемат, особено в предизборни времена. Конституционният съд не се е занимавал с този въпрос. Ако бъде отнесен, ще трябва да се произнесе“, казва Панова.
„Референдум по въпрос, решен с международен договор, който е ратифициран и влязъл в сила за България, може да се провежда само преди неговото ратифициране. След ратифицирането на този закон, след неговото обнародване и влизане в сила, той става част от вътрешното законодателство и има предимство пред законите, които му противоречат“, допълва тя.
„Нека не се създават необосновани очаквания в обществото, че то може да вземе решение по въпроси, които не би могло да реши, които са запазени било за ВНС, било за обикновено НС, там, където гражданите нямат право да решават въпроса с референдуми“, посочва Павлина Панова.
