ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото на 2014 трима германски лидери, президентът Йоахим Гаук, външният министър Франк-Валтер Щайнмайер и министърът на отбраната Урсула фон ден Лейен, призоваха страната да поеме по-голяма отговорност на световната сцена. Капацитетите и политиците започнаха да дебатират как точно ще изглежда по-самоуверената външна политика. Минаха почти две години, но сега знаем.
През 2015г. канцлерът Ангела Меркел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер преподадоха урок по "neue deutsche Aussenpolitik." (от немски – нова германска външна политика).
Три са кризите, които заплашват сигурността на Европа, съответно и на Германия, до степен рядко достигана след 1945 година. Като страната от ЕС с най-много съседи, Германия има дълбоко значение за следвоенния ред, гарантиращ неприкосновеността на националните граници. Този ред беше нарушен при анексирането на Крим и интервенцията в Източна Украйна от страна на Русия. Като една от най-големите икономики в Европа и голям износител, Германия разчита на валутна стабилност. Накрая, както по геополитически, така и по икономически причини, страната има голяма полза от Шенгенската система за отворени граници.
Тя се пренебрегва от страните в югоизточна Европа, които вдигат стени и огради в погрешен опит да спрат миграцията. По трите въпроса – конфликът в Украйна, гръцкия дълг и единството на Еврозоната, и бежанците – Ангела Меркел начерта курс и го поддържаше при съпротива у дома и в чужбина. Англоезичните медии ругаеха политиките на бюджетни ограничения, но накрая тя стана Човек на годината на сп. „Тайм”.
Редакторите стигнаха до там, че я похвалиха за финансирането на гръцкия дълг при „собствените й стриктни условия”. Разбира се, лидерските качества не означават непременно добра външна политика, а са по-скоро необходимо условие. За второто са нужни стратегическа визия за установяване на приоритетните цели, по-точно осигуряване на сигурността и автономията на страната. Вижданията на Меркел за сигурността са реалистични. Тя знае, че ако Европа запази най-доброто от себе си – толерантността, свободата и хуманността - тя трябва да е готова за промяна.
Също така знае, че глобализацията е двупосочна улица, която изисква ангажименти, наред с ползите. Канцлерът не престана да изисква промяна от европейските партньори и собствените си граждани. В края на годишната реч пред партията й, тя открои, че бежанската криза размазва границите между вътрешната и външната политика. Меркел повтори убеждението си, че германците могат да бъдат „отворени, любопитни, толерантни и дори вълнуващи.” Изминалата година донесе много вълнения на Франк-Валтер Щайнмайер. За да е успешна, външната политика трябва да комбинира стратегическата визия с изкуството на дипломацията.
Външният министър вложи изобилие от второто. В среднощните преговори по споразумението от Минск и гръцкия дълг; в неуморните пътувания, с цел дипломатически решения за иранската ядрена програма, както и за Сирия; той строеше мостове и посредничеше във видимо несдържани конфликти. „Тайм” прави комплимент на Меркел, за това че се е изправила срещу „тиранията, както и срещу личната изгода”, но германската външна политика през 2015 не беше упражнение по миришещ на цветя идеализъм. Обратното – тя включваше нездравословна, според някои критици, доза „Реална политика”.
Нека отбележим скорошната инициатива към Турция, с цел намаляване на притока на мигранти. Също подкрепата на военна мисия срещу т.нар. „Ислямска държава”, която малко германци смятат, че ще донесе мир на Сирия, но е необходим жест на солидарност с Париж. С идването на края на годината стана ясно, че подходът на Меркел и Щайнмайер не успя да разреши един централен въпрос. Външната политика на Германия има ограничена ефективност ако не бъде подкрепена от съзвучни европейски инициативи.
Това е урокът на бежанската криза. Въпреки че мигрантската вълна размива линията между вътрешната и външната политика, тя хвърля светлина върху вакуума на ниво ЕС. Канцлерът изигра немалка роля в създаването му. През десетте години, в които заема длъжността, тя настояваше за ренационализация на взимането на решения в ЕС и прехвърлянето му от наднационалното управление в интерправителствена среда.
В нея Германия е тежка категория. Например доминира при решенията за Гърция, но и търпи неприязън заради това. След като настояваше за по-малко Европа, на Германия изведнъж й трябва много повече. По-настоятелен Берлин запълва вакуума в ЕС, но и пречи на по-дълбоката интеграция. Следващата година ще покаже дали новата германска външна политика ще отговори на последната формулировка на вековния „германски въпрос”. ------------------- Коментарът на Мелинда Крейн е публикуван в "Дойче веле"
