ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само след 4 години интензивният трафик и безкрайните колони от коли по „Цар Освободител“ и паркингът пред бившия княжевски дворец в София може да са само спомен. За да се случи чудото обаче, площад „Княз Александър I“ трябва да бъде „повдигнат“ с няколко метра. Така той ще достигне нивото на входа на двореца, а под него в тунел ще минават колите, съобщава "Преса".
Тази авангардна идея е част от проектите, подадени в конкурса за нова визия на центъра. Очаква се в понеделник 15-членното жури с председател шефа на Съюза на българските архитекти Георги Бакалов да обяви четиримата победители.
Отличените проекти ще бъдат реализирани с европейско финансиране през новия програмен период 2014-2020 г., обещават от Столичната община, която е организатор на състезанието. Сърцето на София бе разделено на четири зони, а 39 идеи се състезаваха в продължение на три месеца, за да го променят. Първа зона включва Орлов мост, Перловската река и бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“. Във втората влизат улиците „Граф Игнатиев“, „Иван Шишман“ и площад „Славейков“. Третото каре включва Градската градина, площад „Княз Александър I“ и бул. „Цар Освободител“ до пресечката с „Раковски“, а четвъртото е градинката „Кристал“, площадите пред Народното събрание и около храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Под това мото са почти всичките 11 проекта за обновяване на тази централна част на София. Част от архитектите предлагат да се спре движението на коли по емблематичния „Цар Освободител“ (бивш бул. „Руски“), но все пак милостиво ги оставят да преминават под земята. Като следващ етап проектантите предлагат тунелът да бъде удължен до кръстовището с „Раковски“, а цялото пространство отгоре да стане рай за пешеходците. Други обаче са категорични, че няма никакво място за автомобилен трафик през пъпа на София и той трябва да бъде отклонен по разширените улици „Княз Александър I“ и „Дякон Игнатий“. От преобразения площад пред двореца плавно ще се преминава към Градската градина пред Народния театър, както е било някога.
Парк с грандиозен фонтан, амфитеатър, сцена за обществени прояви, водно огледало са част от идеите какво да има на мястото, на което се издигаше мавзолеят на Георги Димитров. Под бившата костница са запазени две помещения, които могат да се използват за бъдещ музей на жертвите на комунизма. Под земята да бъде и сегашният паркинг между бившия Партиен дом и двореца. Отгоре пространството ще бъде озеленено и на практика ще разшири градината край двореца. На това място се предлага и паметник на Димитър Пешев. Къде другаде, ако не в самия център на града - на площад „Княз Александър I“, да бъде поставен и монумент на основателя на българската държава хан Аспарух, смятат две архитектурни студиа.
Градината край Руската църква да бъде терасирана, като се използва естествения й наклон. Така зелената площ ще стане по-атрактивна, като се оформят площадки за отдих сред цветни лехи. Архитекти предлагат водна каскада, изградена от естествени каменни морени от Витоша, да пресича терасите. Един от проектите възстановява спомена за легендарното писателско кафене на това място, а друг предлага авангардната идея в терена зад Военния клуб да се направи полуподземна сграда, която да бъде модерен арт център с кула обсерватория и информационен център. Езерце с лилии да създава настроение в градинката „Кристал“. Около него да има амфитеатър с малка сцена за открити представления на улични артисти, предлагат още архитектите.
Районът между църквата „Св. Александър Невски“, парламента и БАН да стане място единствено за пешеходци с многобройни места за отдих и съзерцание на красивите сгради - паметници на културата, които са десетки в цялата зона. Те пък нощем ще блестят чрез ефектно и енергоспестяващо осветление. Емблематичните жълти павета да заменят старите в района около храма, настояват проектантите. В градинката пред Ректората да има малък амфитеатър, а по улицата, на която се намира столичното кметство - „Московска“, архитектите са предвидили арт чешма и площад на операта със статуи на Николай Гяуров, Борис Христов и Фьодор Шаляпин.
