Последвайте ни в Google News Showcase
Винаги можете да разказвате, че през последните дни на президентство в САЩ се появяват редица разказващи всичко мемоари на бивши служители от администрацията, които изпълват рафтовете.
При наскорошно интервю за представяне на новата си книга бившият заместник- директор на ЦРУ Майкъл Морели сподели нещо, което много от нас вече знаеха: САЩ подцениха т. нар. Арабска пролет, в резултат на което "Арабската пролет на практика се превърна в пролет за Ал Каида". Подобен вид на анализи пост фактум от бивши служители в администрацията на Обама се превърнаха в нещо обичайно. В интерес на истината, освен като помощ при продажбите на книгата и осигуряване на челно място в скъпата верига по говорене, такъв род признания имат твърде малка практическа стойност. За много хора обективният въпрос е:
"Защо тези наблюдения или критики не бяха правени, докато тези служители все още заемаха служебен пост и бяха в състояние да променят политиката или да й повлияят?". В случая с Морели въпросът е особено уместен. Той беше заместник-директор на ЦРУ по време на Арабската пролет и дори пет месеца беше изпълняващ длъжността директор на ЦРУ /след шокиращата оставка на Дейвид Петреъс/.
Арабско поколение, не Арабска пролет Коментарите на Морели не би трябвало да са изненада. Фактът, че управляващите на Запад с желание приеха термина "Арабска пролет" като описание на народните въстания, показва колко малко политици разбраха какво всъщност става в действителност. Вместо Арабска пролет, това, на което светът беше свидетел, трябваше да бъде наречено Арабско поколение.
Тези, които превзеха улиците с искания за промяна, бяха от поколението млади араби, които виждаха малко бъдеще за себе си, но благодарение на напредъка в глобалните комуникации, интернет и социалните медии знаеха, че има алтернатива на износеното автократично управление. Белият дом пропусна да съзре, че всяка демократизация в резултат от народното надигане в Близкия изток и Северна Африка ще отнеме дълго време, може би и цяло поколение, за да бъде завършена. Това не беше нещо, което би могло да се претупа за дни или седмици.
Вместо да използват времето, за да разберат какво наистина става по улиците на Кайро, Триполи или Дамаск, имаше серия от първосигнални реакции на западни лидери, начело с американския президент Барак Обама, призоваващи много от светските диктатори да се оттеглят. Всичко това беше направено наивно с надеждата, че демокрацията бързо ще се превърне в естествен заместител на автократичното управление.
Решително похищение Грубата истина е, че народните въстания, които в продължение на месеци не слизаха от телевизионните ни екрани през 2011 г., дори не се доближиха до възвестяването на нова ера на демокрация и либерално управление в региона. Вместо това резултатът беше нестабилност там, където преди имаше стабилност, икономическите проблеми започнаха да изглеждат още по-лоши и нарасна влиянието и мощта на групировки като Ал Каида. Младите араби, които заляха улиците, знаеха какво искат. Те споделяха крайната цел за възвестяване на политическа реформа и създаване на икономически възможности. За съжаление, те нямаха време за създаване на програма за постигане на тази цел. Това се случи поради падането на лидерите в региона, буквално един след друг, което създаде вакуум, който бързо беше запълнен от фундаменталистки и терористични групировки.
В случая със Сирия вакуумът в сигурността улесни възхода на Ислямска държава в Ирак и Левант /ИДИЛ/. И тези нечестиви групировки не само имаха цели, но за разлика протестиращите по улиците, те имаха и програма как да постигнат своите цели. Тероризмът отне инициативата от протестиращите. Това, на което стана свидетел светът, беше решително терористично похищение. Когато потискането от страна на режима спрямо протестиращите се превръща в насилие, само фундаменталистите желаят да влязат в сблъсък и дори да умрат, в името на своята кауза – хората от средната класа като учители, лекари или таксиметрови шофьори протестират по улиците мирно за промяна.
Фундаменталистките и терористични групировки видяха възможност да прогонят светските автократи от региона не за да се стигне до плуралистична демокрация, а като начин за въвеждане на техните перверзни интерпретации на исляма и, в случая с ИДИЛ, до създаване на екстремистки халифат. Надеждата не е политика Когато нещо бива описвано като "пролет", така се обозначава неговата сезонност, предсказуемост и краткотрайност. В действителност въстанията в арабския свят бяха всичко друго, но не това, но администрацията на Обама пропусна да разбере този факт. Политическите съветници около президента бяха толкова обзети от идеалистичната реторика за "надежда и промяна", която доведе Обама на власт само преди няколко години, че погрешно приеха, че това, което работи във Вашингтон, също така би трябвало да се случи и на Арабската улица.
Още по-важно е, че те не успяха да прозрат какво става в действителност. Зад фасадата на уличните демонстрации и призивите към демокрация се спотайваха племенни политици, продължаващи от векове верски различия, и групировки като Ал Каида само чакаха възможност. Всъщност призивите за оттегляне от властта на регионалните светски автократи означават да се отървем от една обединяваща сила, която държи заключени в гардероба тези скелети. Кутията на Пандора е отворена и е малко вероятно в близко време да бъде затворена.
Междувременно Близкият изток и Северна Африка ще продължават да горят. Последното нещо, от което САЩ или арабският свят се нуждаят, е поредният бивш служител от администрацията на Обама да признае, че са действали погрешно, след като са имали възможността на първо място да действат правилно. ............................... Публикуваният от телевизия Ал Джазира коментар е на Люк Кофи, експерт по трансатлантическа и евразийска сигурност от мозъчен тръст във Вашингтон. Преди това е бил съветник на британския министър на отбраната и офицер за свръзка с американската армия.
