Последвайте ни в Google News Showcase
Наближаващите местни избори се очертават като доста различни от опита, натрупан до сега. Всички сме наясно, че те са ключово важни. Този път не толкова за политиците, колкото за гражданите. Защото факта, че в следващия мандат кметовете и общинските съвети ще разпределят без намесата на централната власт парите от Европа, означава не просто нарастване на апетитите на партиите за местната власт. Това е и залог какво ще може да се случи по местата, където живеем, а следователно – изборът ни през октомври е избор за това какво ще е ежедневието ни в следващите години.
За сега сме влезли в ерата на фонтаните. Като че ли забравихме времето на чешмичките и колко дебати предизвикваше подобно строителство в обществото. Днес основната новина около местните избори е как поредния фонтан, открит от поредния кмет е най-грандиозния, великия, уникалния и прочее. И хората се радват. Защото тази красота им излиза безплатно – европейците плащат за фонтаните и всички предизборни глезотии, измислени от кметове, искащи да си запазят властта. Естествено, че се харчат нашите пари. И не само защото усвояваме горе долу толкова, кокото плащаме като държава-членка. Но и защото вместо нещо, което ще ни донесе печалба и ще ни даде възможност да имаме не само фонтан, но и някакво производство и развитие на икономиката, ние с радост циментираме пари в бетон и площади. Все едно нищо не се е променило от времето преди 10 ноември, пак се надцакваме в кой град ще е най-грандиозния обект, погълнал огромни средства.
Реакцията на избирателите ще е показателна за това какво да правят новоизбраните кметове. Очертаващото се към момента е, че могат да си правят каквото си искат, стига да гъделичкат чувствата на тълпата със зрелища. Може би затова почти липсват прогнози за изборите – сякаш всичко вече е подредено. А подредено ли е?
В общинските съвети като че ли да – ГЕРБ ще вземе властта в тях. Битката на другите партии е да си осигурят т.нар. „блокиращо малцинство“, за да могат да си гарантират значение на позициите. С други думи – в бъдещите общински съвети ще се пренесе практиката на Народното събрание за управление с плаващи мнозинства, разбирай – пълна мъгла кой, защо и как взема решенията.
При кметската надпревара има повече шанс на места да се състоят реални битки. И, ако няма тежки манипулации на резултатите също биха били интересни. В момента все още не е завършена картината на разпределение на силите, но са категорично ясни заявките. Сред патриотите цари липса на здрав разум, поради което изпускат възможността сериозно да се намесят в кметската надпревара в Русе и Велико Търново. Възможно е все пак да компенсират настоящите недоразумения и да постигнат обединение като в Пловдив, но всичко ще зависи от позициите на Симеонов. Всъщност така ще стане ясно и доколко силна е зависимостта от властта и ГЕРБ, както и доколко това е стратегическо обединение с дългосрочни политически цели. В зависимост от тяхното поведение и наличие на скандали ще се определят и крайните резултати на Атака. Сидеров отново показва пренебрежение към местните избори, няма сериозни кандидати за кметове, нито ще се ангажира ресурс в кампанията – тя просто ще бъде използвана на популяризация на центъра и на лидера. Всъщност, резултатите на местните избори никога не са били определящи за състоянието на Атака и възможностите й на парламентарните избори.
АБВ направи серия заявки за обединение в ляво, но на практика съществува сериозно разминаване между думите на лидера им и действията на хората около него, отговорни за кампанията. Все още не са ясни последните им позиции в редица общини, но като че ли ще заложат на свои кандидатури и ще използват местните избори за доказателство за стабилността на партията на политическата сцена. Нещо, което ще им даде повече сила и аргументи в отстояване на доста противоречивото поведение във властта. За сметка на това сметките им по места могат да се окажат доста нетрадиционни, а действията им – определено ще са добра подкрепа на ГЕРБ поради разпиляване на гласове в ляво. С други думи – АБВ продължава поддържането на позициите, които я вкараха в парламента и във властта, но я разграничиха сериозно от досегашните им другари. Това на местно равнище има и ще има съвсем различен резултат от този на национално.
ДПС тича по своята писта – стабилни и добри резултати, които да гарантират участието във властта, както на местно, така и на национално равнище. Защото отличното сътрудничество с ГЕРБ по места дава шанс за нови договорки – ти на мен, аз на теб – и по национални искания на Движението. Не бива да забравяме и наближаващите президентски избори. Тестът за единни действия на тях ще се състои през октомври.
Реформаторите продължават да затъват в собственото си „аз“. Със сигурност на тези избори ще бъдат преглътнати всички горчилки – както от ГЕРБ, така и помежду им – само и само да имат власт. Целта им да ограничат доминацията на ГЕРБ по общини едва ли ще бъде изпълнена точно от тях. Опитът им, обаче, да играят сериозно на изборите, на практика ще бъде полезен за редица втори турове, които не са удобни на ГЕРБ. Дали ще успеят да капитализират това и да завоюват и на местно равнище повече власт, отколкото им гласуват хората – ще видим. Ако съдим от резултатите от проведени вече частични избори, на които се приложи същата тактика – няма да успеят. Само пак ще има скандали и исторически компромиси.
БСП е изправена пред невъзможната задача да хвърли всичките си усилия в търсене на добро представяне във всяка община. Невъзможна поради недостиг на всякакъв вид ресурси, най-вече кадрови. Дали социалистите ще предпочетат кампания на приоритетите или ще предпочетат навсякъде по малко е единия проблем пред тях. Вторият е продължаващото гонене на лични и групови интереси и налагането им над тези на партията. По места това неизбежно ще натиска резултата надолу, колкото и да се активизират отделинте хора в листите и кандидатите. Липсата на усещане за национална позиция, визия и битка също няма да помага на БСП в тези избори.
Що се отнася до ГЕРБ – там определено има диференциация на цеите и едната от тях засяга въпроса с големите общини – ГЕРБ ще хвърли целия си ресурс в битката за тях. При това с цел спечелване на първи тур. Необходимостта да внушат сила и непоклатимост, въпреки наложеното коалиционно управление поради недостиг на депутати, ще се изрази както в излъчване на кметове на първи тур, така и на постигане на мнозинства в общинските съвети. Естествен съюзник с реализация на тези цели е раздробяването на гласовете поради амбициите на множество партии и личности. Но точно това разсейване на гласове ще е показателно за факта, че твърде малко кметове на ГЕРБ ще спечелят поради своята популярност и желанието на хората да ги подкрепят.
И така, на предстоящите местни избори като че ли ще присъстваме на „свирен мач“ с предварително известни резултати. Но всъщност всичко ще зависи от реакцията на избирателите – винаги има шанс да се объркат сметките на политиците. А това не е за изпускане.
