Плевнелиев - „неточният човек, на неточното място, в неточното време“ .
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Както по всичко изглежда, наесен ще има предсрочни парламентарни избори. Фактите, които посочват като много вероятно точно това развитие, са немалко.
Няма да ги изброявам, защото не това е темата, по която съм решил да пиша. Знам само, че това, което месеци наред се опитвахме да сторим ние, протестиращите, съвсем скоро ще се случи. Тази къртица времето добре рови, обичал да казва старият сатанист Карл Маркс. За това е прав, но за всичко останало – не е. Къртицата на времето работи за новите управляващи, които вече загряват покрай тъч линията, но не работи за президента. „Шагреновата кожа“ (по Балзак) на Росен Плевнелиев е почти на изчезване. Що за липса на вътрешен усет за грядущето и неговото място в него?
Не знам какво им правят на повечето български политици, но стигнат ли едно ниво, оттам нататък сякаш не са на себе си. Пълна липса на здрав смисъл и готовност да пресрещнеш последиците от провала си. Този човек успя да употреби всички възможности, които му бяха предложени и те до една бяха пропиляни. Не успя да развие „вектора на успешен държавник”, както би казал Доган с дикция, от която винаги има какво още да се желае. Оказа се, че сякаш за него е писана фразата „неточният човек, на неточното място, в неточното време“. Показа, че е абсолютно неадекватен за предизвикателствата, които текущата политика поставя пред него и пред екипа му. Вместо качествен национален визионер, ние получихме неспирна машина за гафове.
При това от онези машини, за изобретяването на които средновековните шашкъни са потрошили десетилетия на безплодни търсения. Плевнелиев като менте на политическо перпетум мобиле – това и най-заклетият душманин на България и българите не би могъл да измисли. Сори – случи ни се и му берем гайлето. Не че онези преди него бяха по-добри. Не. Гоцето направо не ставаше за дишане, камо ли за два мандата президент. Но го избираха. Българите го избираха, не им го натресоха на дулата на съветските танкове като непоправимия пияница Димитров, като оня терорист, с начесания назад алаброс Вълко Червенков или пък правешкия неграмотник Живков.
Плевнелиев също българите го избраха. Каудильото, който командва ГЕРБ беше подхвърлил, че и магаре да им предложи, пак щели да го изберат за президент. И той вярно го предложи. И го избраха. Ама късно се усетиха, защото не даваше такива нишани в началото що за политически азмак (тресавище) представлява. Помня, че две седмици след встъпването в длъжност на Плевнелиев и обявяването на първите най-важни десет члена на неговия екип, написах подробен текст - кой кой е в този екип и какви знаци дават тези негови назначения. А знаците бяха, че някой без да пита, инсталира свои човечета на ключови позиции около втория човек в държавата. Не, не бързайте да ме обвинявате в непознаване на конституцията. Знам, че формално България е парламентарна република. И неговият председател би трябвало да е на върха на пирамидата. Истината обаче е друга – че той е третият човек. Пред кмета на столицата, който по новата номенклатурна стълбица е четвърти в тази йерархия.
Де факто първият човек в днешна България е министър-председателят и затова неформално страната ни е и премиерска република. Затова написах, че президентът неформално е вторият. Та тогава за Плевнелиев не се знаеше почти нищо. После започнаха да се появяват скелетите от гардероба. Защото как си обяснявате, че най-близкият му човек, който би трябвало да е и най-провереният му човек, днес е вътрешен министър в едно напълно враждебно на този президент правителство. Това значи, че Росен Плевнелиев е нямал хал хабер на кой свят е, когато го назначава. Публична тайна е, че същият Каудильо от ГЕРБ, който днес врещи, че щял да се връща на власт, му инсталира половин дузина свои близки протежета. Тогава му бяха протежета, днес са бивши. Цветлин Йовчев беше удобно разположен по нареждане на Борисов на ключовата длъжност началник на кабинета на президента.
Това е диспечерска длъжност с диригентски функции. Все едно поставиха Плевнелиев в стъклен аквариум. Не може да се почеше, без да го види Големият брат и да му издърпа ухото. Пардон, да му бръкне в окото. Това е истината, а онова беше колаж. Колаж, колаж, ама си беше с аурата на истина. Днешният български президент, на който според мен не му остава много време в това амплоа, е представител на бизнес кръгове, които най-неутрално казано внушават недоверие. Да не говорим, че изобщо подозрението, че един президент може да е бизнес промоутър е скандално. Но не е антиконституционно. Блъска се с морала, но пък никоя конституция не се гради на основанията на всекидневния морал. Не се гради и на основанията на някой друг морал – примерно извлечен от догматите на една или друга религиозна доктрина. Конституционализмът е нормативна материя. А аз съм сигурен, че няма формални основания, които да изпълват описаните в Конституцията варианти, при които може да се започне процедура по отстраняването му. Президентът носи отговорност единствено при случаи на държавна измяна и нарушение на основния закон.
Каквото и да се появи като информация извън тези две основания, ще бъде недостатъчно да се улесни спасяването му от тегобата на президентстването. Всичко друго влиза изцяло в областта на наказателното производство. А в Конституцията е определено: „Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване“. This is the reality, както казваше ранният Стоян Ганев (лека му пръст) малко преди да отиде на ротационен принцип за шеф на Общото събрание на ООН, без да знае бъкел английски.
