Президентът Румен Радев прие тържествената заря-проверка по случай Съединението (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На пл. "Съединение" започна тържествената заря-проверка, в която участва държавният глава Румен Радев. С церемонни в цялата страна днес ще бъде отбелязана тържествено 132-рата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
На 6 септември 1885 г. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява, че се присъединява към Княжество България. Това става след като Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев влизат с отрядите си в Пловдив, арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и се създава временно правителство. Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
Съединението получава международно признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба. 6 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
По традиция център на тържествата за Съединението е Пловдив, който чества деня като свой празник. Пловдивският митрополит Николай ще отслужи в 10 ч. в катедралния храм "Света Богородица" тържествен молебен. След това ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов. В 9.30 ч. сутринта от площада в град Съединение ще започне 42-ият Международен мемориален маратон "Съединение", чийто финал е на площад "Съединение" в Пловдив.
„Днес страдаме от разединение и липса на вяра. Изходът е преоткриване на този стар урок от 1885 г., в гражданската преоценка на всеки от нас, в личната ни отговорност. По празници не ни трябват толкова възхвали, колкото разум и почит към смелите, които платиха цената на малодушниците", подчерта държавният глава.
"Съединението е първият бляскав и успешен епизод по трънливия път на модерна България. То е дълбоко обмислен, колективен акт на един вдъхновен народ. Народ, опиянен от свободата и готов на жертви в името на благородната цел - националното обединение и отхвърлянето на всяка зависимост", заяви президентът Румен Радев.
„През септември 1885 година един възкръснал народ взе съдбата си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили“, заяви държавният глава и припомни, че Берлинският конгрес остави под властта на султана половин България.
„Опожарената след Априлското въстание Тракия, мъчениците от Батак и Панагюрище, които с кръвта си откупиха българската свобода, станаха заложници на интересите на близки и далечни страни, но Съединението поправи тази историческа несправедливост“, добави президентът.
Румен Радев подчерта, че Националното обединение и чистата и свята република на Апостола са свещените идеали, които ХХ век не сбъдна, но те останаха въжделеният хоризонт, към който българите крачеха през войни, въстания и вътрешни сътресения десетилетия наред.
„Вече 132 години се връщаме към този славен момент - Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Опитваме се да проумеем как тъй на седмата година от свободата българите се оказват по-зрели, отколкото сме днес, способни да постигнат национална цел с един почти безкръвен акт. Достатъчно силни да отстоят Съединението при Гургулят и Сливница два месеца по-късно и способни да превърнат младата си държава от зрител в актьор на балканската и европейската политически сцени“, завърши президентът.
Преди словото си президентът Румен Радев прие почетните роти, строени пред паметника на Съединението. Военният ритуал се ръководеше от командира на бригада "Специални сили" ген. Явор Матеев. На тържествената заря-проверка присъстват вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Валери Симеонов, министри, депутати, военни аташета. Хиляди пловдивчани са в момента на площад "Съединение", където започна поднасянето на венци пред паметника, олицетворяващ Съединението. Това заяви президентът Румен Радев в Пловдив, където произнесе слово на тържествената заря-проверка послучай Съединението.
