Премиерът Стоилов белил ябълка, докато Фердинанд чете тронното си слово
Последвайте ни в Google News Showcase
На един от официалните приеми в двореца през 1899 година цар Фердинанд влиза в залата, подминава всички министри, без да ги поздрави, и подава ръка само на министър-председателя Константин Стоилов. През дългото си царуване Фердинанд често демонстрира презрението си към министрите, които и да са те, но малцина са премиерите, които са му отвръщали със същото. Един от тях е консерваторът Константин Стоилов.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
След случката с обидното поведение на Фердинанд Стоилов „връща жеста”. Няколко дни след приема монархът влиза в Народното събрание, за да произнесе тронното си слово. Малко след като Фердинанд започва да чете речта си пред депутатите и министрите, министър-председателят вади ябълка и започва да я бели демонстративно. Това е краят на дългогодишното сътрудничество между Стоилов и Фердинанд. Няколко дни след тронното слово премиерът подава оставка.
Константин Стоилов е един от най-интелигентните и подготвени български политици и премиери. Двукратният министър-председател влиза в политиката в съвсем ранна възраст като секретар и началник на политическия кабинет на княз Александър Батенберг. Още след Освобождението, ненавършил трийсет години, той се откроява сред лидерите на Консервативната партия. Завършил „Робърт колеж” в Цариград и право в Хайделберг, през 1877 година Стоилов защитава докторантура по юридически науки в Германия. Стоилов не е революционер и трудно някой от съвременниците му може да си го представи с пушка или пистолет в ръка. Това обаче не значи, че бъдещият премиер не е полезен на народа си още преди Освобождението. Докато учи в Цариград, младият Стоилов се откроява от съучениците си с една постъпка. По традиция в началото на всяка учебна година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. На откриването на учебната година в „Робърт колеж”, където учи елитът на Османска империя, по традиция присъстват посланиците на Великите сили и видни османски и чужди политици. За своя тема Константин Стоилов избира „Мълчанието на историята върху българския народ". Словото на даровития оратор смайва присъстващите и това е основната причина дързостта му да остане ненаказана.
Веднага след Освобождението Стоилов се връща в България и за кратко работи като съдия в Пловдив. Малко по-късно оглавява политическия кабинет на княз Александър, а междувременно влиза в състава на няколко правителства. Въпреки че е сред най-верните хора на княза, Стоилов държи да отбие военната си служба и го прави през 1881 година. Това е причината по време на Сръбско-българската война да бъде мобилизиран и да участва в нея като командващ взвод.
Отношенията му с Фердинанд започват още преди монархът да бъде провъзгласен за такъв. Константин Стоилов е част от българската делегация, която след абдикацията на княз Батенберг е натоварена с мисията да издири сред европейските кралски дворове подходящ кандидат за българския престол. Въпреки че е сред първите българи, запознали се с Фердинанд, Стоилов никога не успява да се сближи с него. След като мисията по намирането на нов княз завършва успешно, Стоилов е избран за министър в правителствата на Петко Каравелов и Васил Радославов, а през 1888 година оглавява министерството на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. Доброто сътрудничество между двамата държавници, чиито характери са коренно различни, не продължава дълго. Няколко месеца след като поема министерския пост при Стамболов, Стоилов подава оставка и минава в опозиция. Причината е главно невъздържаният характер на Стамболов и склонността му към налагане на авторитарно управление.
Докато е в опозиция, Стоилов сключва брак с дъщерята на един от най-едрите български капиталисти Христо Тъпчилещов - Христина. По това време политикът е на трийсет и пет години – доста сериозна възраст за женене по тогавашните разбирания. Венчалният обряд е извършен от самия Екзарх Йосиф. След това Стоилов става щастлив баща на четирима синове и една дъщеря.
Веднага след падането на Стамболов през 1894 година Константин Стоилов оглавява новото правителство, което е натоварено с провеждането на изборите. На тези избори консерваторът се явява като лидер на новосъздадената Народна партия, която печели пълно мнозинство. Така спокойният и прагматичен Стоилов заменя на премиерския пост буйния и емоционален Стамболов и управлява в духа на свободата и демокрацията цели пет години. При неговото управление България отбелязала силен икономически подем и са направени първите стъпки за индустриализация на страната. След като подава оставката си през 1899 година, Стоилов остава в политиката, но за кратко. През 1901 година, когато е само на четирийсет и осем години, бившият премиер е застигнат от смъртта.
