ПРЕСТЪПНА МИЗЕРИЯ: 148-годишната болница в Ямбол е в окаяно състояние. Докога?!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трагедията на магистрала „Тракия“ с три жертви, две от които - деца, постави на дневен ред темата за спешната помощ и болниците.
Пострадалите бяха приети в държавната болница в Ямбол, която е най-близо до магистралата, и единствена в цялата област има спешна помощ.
Леглата в реанимацията са 6, и при повече тежки случаи, пациенти трябва да отстъпят място на други.
Болницата е от павилионен тип, налага се с колички по асфалта персоналът да премества пациентите. А вече 50 години се строи т. нар. Нова болница, която още не е завършена.
Количките с болните идват отгоре, минават дълъг път и отиват към отделението по рентгенология, към хирургията. По цялото това трасе персоналът бута количките.
Треньорът от катастрофата на „Тракия“ Иван Терзийски също е бил бутан по това трасе, въпреки че е имал мозъчно сътресение.
„Болницата е на 148 години. Първите сгради от павилионен тип, както навремето се е строяло, са от 1912 година. Общо сградите са 17 на брой и голяма част от тях, както казах, са от началото на миналия век“, обясни пред Би Ти Ви д-р Панайот Диманов, директор на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ Ямбол.
По думите му този тип лечебни заведения вече е изчерпан. „В България има само няколко такива останали, но нашата областна болница е в най-окаяно състояние. Претендирам и искам отговорно да кажа, че такова лечебно заведение в България няма“.
„За да се прави бизнес, а здравеопазването е такава дейност, най-напред трябва да има база, да има фундамент. Това ние го нямаме, въпреки желанията ни от доста години. Трудно е обслужването на пациентите и работата на моите колеги“, обясни д-р Диманов.
Той сподели, че няколко пъти съм е ходил на промоции на студенти, които завършват медицина, и те съвсем категорично му казват: „В тази мизерия не можем да работим“.
„Спешното отделение, където е входът за спешно болните, е една дървена барака с две легла в едната зала и още едно помещение с площ около 10 квадратни метра“, посочи той.
Пациентите се качват до четвъртия етаж с платнища.
„Стълбището е строено преди 100 години. Невъзможно е да се качват пациенти с носилки, затова го правим по този начин. Въпреки това, за да улесним тази дейност, имаме назначени носачешки звена, които помагат при обслужването на пациентите“, обясни д-р Диманов.
„Тук са много тежко болни - белодробно болни, с дихателна недостатъчност. Когато се наложи да им се правят допълнителни образни и други изследвания, ситуацията става още по-трудна.Трябва отново да се върви по стълбите и после пак нагоре“, каза той.
„С тази леглова база губим конкурентоспособност. Не отговаряме на много важни изисквания, които пациентите вече имат. Ние, като административно ръководство, още през 2010 година поставихме идеята за изграждането на новия болничен комплекс. Оттогава до ден днешен продължаваме да работим по този въпрос“, обясни д-р Диманов.
По думите му още тогава е предупредил, че ако не се направи ново лечебно заведение, няма да има болница, а след това няма да има и град. „Разбирам решенията на всички институции за този болничен комплекс, но нещата много се забавиха“.
„В момента са необходими 4,3 милиона евро за довършителни работи и за някои неща, които бяха пропуснати в проекта. Лошото е, че през периода от 2012 година до днес финансирането не беше осигурено и това много затрудни довършването на обекта“, посочи той.
Д-р Диманов сподели, че има уверение от здравния министър. „Предполагам, че ще бъдем чути. И аз искам дядо Иван от село Лесово, когато има нужда от лечение, да бъде обслужен така, както трябва. Районът е граничен. Тези хора, макар и малко на брой, са живи хора и трябва да бъдат обслужвани качествено“.
