ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новогодишното сътресение на световните пазари е своеобразен отговор на алармистките прогнози от края на миналата година.
Съчетанието на различни фактори води до усилване на турбулентността и като цяло свидетелства за началото на преустройството на световната икономика към нов модел на по-бавен растеж. На суровинната икономика ще й бъде все по-трудно да съществува в новите условия. Годината започна с впечатляващия спад на китайските фондови борси, търговията на два пъти беше спирана след спада на индексите със 7%.
Въпреки прогнозите, че Китай ще успее да стимулира растежа в сферата на услугите, по данни на сп. „Икономист“, показателите на покупателната способност в този сектор спаднаха до 1,5 годишен минимум. Сривът на китайските борси провокира рязък спад на водещите европейски индекси / Euro Stoxx 50, германския DAX, британския FTSE 100, френския CAC 40/, цената на петрола сорт WTI се понижи до минимума от 2003, а „Брент“ - април 2004 г. Индексът Dow Jones и доходността на американските съкровищни облигации се понижава стабилно от 29 декември.
Световната банка ревизира надолу прогнозата си за растежа на световната икономика през 2016 г. от 3,3% до 2,9%. През изминалите години световната икономика свикна със скъпия петрол и бързо растящите развиващи се икономики, на първо място китайската. Китай се сблъска с криза и се опитва да преустрои своята икономика от производство към потребление; това не се получава засега, а зависимостта на световната икономика от Китай води до нейния спад след този на Поднебесната. Впрочем, корелацията ще намалява постепенно с понижаването на растежа на световната икономика и търговията; за това спомага и собствената икономическа политика в развитите страни /включително умерената политика по повишаване на лихвите водена от американския ФЕД/.
В развитите страни отговор на скъпия петрол и нестабилната политика на някои износители стана усиленото търсене на енергоефективни технологии, развитието на ВЕИ и технологичната революция в петролната и газова сфери. Както отбелязва американският икономист Джоузеф Стиглиц движението от въглеводородна икономика е един от факторите, който ясно остава в миналата година. Именно по тази причина е толкова важен климатичният договор в Париж: това е модел на споразумение, което предстои да изиграе сериозна роля в бъдещето. В средносрочна перспектива все по-голяма роля ще играе технологичната революция и новите форми на хоризонтално недържавно коопериране на микроравнище. Ресурсните, вертикално организирани, продържавни икономики ще изостават. ------- Николай Елпе и Андрей Синицин, "Ведомости".
