ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обединението на страните, което почти случайно получи названието БРИКС, разширява все повече своето влияние. В този клуб, който включва и Русия, желае да влезе и Турция. Има ли Анкара, член на НАТО, шанс да се присъедини към БРИКС и какъв ще бъде глобалният геополитически ефект в такъв случай. Това анализира в обширен материал руското издание „Взлгяд“, цитирано от „Фокус“.
Президентът на Турция Реджеп Ердоган обяви желанието си да се присъедини към страните в БРИКС, където са още Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, съобщи в неделя турският вестник Hurriyet.
„С тези пет страни сме част от Г-20. Бих искал да се разгледат необходимите стъпки, които ще ни позволят да се присъединим към обединението и да заемем своето място в БРИКС - заяви Ердоган. - Ако ни приемете в тази платформа, то тя ще носи името БРИКСТ (BRICST)“.
Според него, членовете на БРИКС са „посрещнали топло“ това предложение.
„Особено Китай заяви, че се застъпва за разширение. Видях, че те разглеждат възможността за участие на други страни в тази платформа. Те не са против“, заяви турският президент. По неговите думи, има огромен потенциал за партньорства в сферата на икономиката, инвестициите и проектите за развитие.
Турция, разбира се, далеч не е единствената страна, която желае да стане част от БРИКС и проявява голям интерес за работа в съюза. Желание за присъединяване към БРИКС още преди няколко години изяви Аржентина, а тя е втората по-големина икономика в Южна Америка.
Въпреки това, дотук всичко остава на мястото си. Има ли Турция шанс да бъде приета в този клуб? Фактът, че Ердоган беше поканен на десетата ежегодна среща на върха на БРИКС в Йоханесбург, говори в полза на такава възможност.
От друга страна президентът на Русия Владимир Путин, по време на срещата на БРИКС заяви, че разширение на организацията засега не се планира. И все пак той не отхвърли напълно подобна възможност. „Сега трябва да увеличим формално числото на членове на БРИКС, докато не планираме, защото форматите показват своята ефективност - заяви Путин. - Но това не означава, че организацията е закрита и че вратите ѝ са затворени. Просто този въпрос не се решава на момента. Нужно е да го направим както трябва“.
В интерес на истината, дори няма ясно разбиране на правилата и процедурите, как БРИКС може да приеме нови членове, какви изисквания се налагат върху новия член, какви задачи му се възлагат.
В крайна сметка какво е БРИКС? Преди 17 години, това беше просто абревиатура създадена от анализатора Голдман Сакс, за да обозначи петте развиващи се икономики, които растат много по-бързо от Западните икономики и следователно са обект на интерес за инвеститорите. По-късно, тези страни превърнаха спекулативното обединение в някакво подобие на реален съюз. Неговата геополитическа цел – да се създаде многополюсен свят, който да се противопостави на еднополюсния световен ред, воден от САЩ. Това не е история на вътрешната икономика на всяка страна, а опит от развиващите се страни да се появят на световната сцена, да диверсифицират чуждестранните икономически отношения и да привлекат допълнителни инвестиции.
В противовес на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), благодарение на които САЩ и ЕС усилват своето финансово състояние в други страни, БРИКС е създал свои собствени структури – банка за развитие и обединение от валутни резерви. Те искат, от една страна, да инвестират в чуждестранни проекти, които да са печеливши за тях, а не за Западния свят, и по този начин да увеличат собственото си влияние върху тези страни. От друга страна е и намаляването на зависимостта от доларовата икономическа система.
Вписва ли се Турция в този клуб по интереси? Икономически Турция изглежда доста привлекателна. По размер на БВП тя заема 17-то място в света – 848 милиарда долара. По този показател турската икономика отстъпва на другите страни от БРИКС. Китайската икономика – втора в света след тази на САЩ, е с БВП от повече от 12 трилиона долара. Индия е с БВП от 2.6 трилиона долара, Бразилия е с 2 трилиона долара, а Русия е с 1.5 трилиона долара. Въпреки това, влизайки в БРИКС, Турция няма да се превърне в аутсайдер веднага.
Първо, икономиката на Южна Африка – още един член на БРИКС, е много по-малка и слаба. Второ, по БВП настроен на паритет на покупателната способност на гражданите, Турция надминава не само Русия, но и Китай. Например, турският БВП на глава от населението е 27 хиляди долара, на Русия – 25.7 хиляди долара, на Китай – 16.2 хиляди долара. Този показател се счита за по-релевантен за оценяване на нивото на икономическо развитие.
Турция също лесно се вписва във формалния признак на обединението БРИКС. „Икономиката на Турция е една от най-бързо растящите икономики в света, въпреки политическите събития в последните години и географската близост на страната до горещите точки“, заяви Владимир Рожанковский, експерт към Международния финансов център.
В допълнение, Турция е секуларна държава с доминиращо мюсюлманско население, което изпъква на фона на обграждащите го религиозни ислямски държави и монархии.
„В геополитически план Турция не може да бъде заменена от нито една друга страна в региона, поради което приемането на Турция в блока на държави с руско-китайския вектор – това е сериозен геополитически шок за Европа и САЩ“, добави Рожанковский.
„Турция претендира за водеща роля както в тюркския, така и в ислямския свят. И шансовете за превръщане в главния силов център на ислямския свят за Турция е много по-висок, отколкото за Саудитска Арабия или шиитски Иран“, счита директорът на атлантическия департамент „Алпари“ Александър Разуваев. „Налице е тенденция – Западът постепенно губи контролния пакет акции в глобалната икономика, а единството на страните в НАТО е все по-илюзорно. Възможно е скоро Берлин и Париж да съжаляват много, че не са приели навреме Турция в ЕС“, коментира Разуваев.
За самия БРИКС, в частност за Китай и Русия като формообразуващи страни, влизането в този клуб на нови страни-членки със силни икономики е извънредно изгодно, убеден е Владимир Рожанковский. Това ще помогне за укрепването на клуба както геополитически, така и финансово.
Самата Турция очаква да бъде сред победителите в случая на колапс на глобалната доларова зона. Тогава страните от БРИКС ще имат всички възможности да се превърнат в център на регионални монетарни зони, където Турция желае да играе водеща роля в тюркския свят, смята Разуваев. Но той отбелязва за възможния сблъсък на Турция с Русия по отношение на геополитическите интереси на Казахстан и Киргизстан (които са част от Евразийския съюз с Русия).
Дотук отношенията между Русия и Турция, дори без членство в БРИКС, са на приятелско ниво, а от неотдавнашните охлаждания, практически не е останала и следа. Анкара скоро ще се превърне в нова транзитна страна за руски газ към Европа (ако вторият клон на „Турски поток“ бъде построен).
„След сделката с Турция за доставки на комплекси С-400, Русия започна да разглежда Турция като един от най-атрактивните потенциални пазари за оръжия. Турция е и една от малкото държави, които, въпреки натиска на Вашингтон, отказаха да наложат санкции върху Русия. Към момента нямаме какво да делим с Турция“, отбеляза Разуваев.
