ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От вчера Традицията на българското градинарство в Унгария е вписана в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Унгария.
На 17 октомври 2025 г. в Етнографския музей на открито в Сентендре се проведе официалната церемония по вписването на традицията на българското градинарство в Унгария в Националния списък на нематериалното културно наследство. Удостоверението бе връчено от Дирекцията за нематериално културно наследство, която действа в духа на ЮНЕСКО.
Според унгарската формулировка българското градинарство е комплексна система за зеленчукопроизводство, прилагана в градинарски стопанства, управлявани от градинари от български произход, използващи специализирани методи на дребно производство.
В основата на технологията е традиционната градинарска култура, която използва органичен тор и зелени отпадъци като източник на биоенергия. Използваните методи и иновации – особено в напояването и интензивното отглеждане – оказват влияние върху унгарската градинарска култура и до днес.
Именно българските градинари, гурбетчии, а впоследствие заселени в Унгария, за пръв път започнават местното население с такива зеленчукови култури като патладжан, сладък пипер и камби, и полагат основите на отглеждането на големи масиви от домати.
Това престижно признание е не само израз на уважение към миналото, а и висока оценка едно културно наследство, което се поддържа активно и днес. Повече от век българското градинарство е неразделна част от унгарската аграрна култура и днес продължава да бъде за българската общност тук идентичност, традиционни знания и устойчиво производство на зеленчуци.
Номинирането бе инициирано от Дружеството на българите в Унгария и Българското републиканско самоуправление, и подкрепена от 25 местни български самоуправления. Дирекцията за нематериално културно наследство към Музея на открито в Сентендре оказа професионална помощ при изготвянето на документацията.
Решението е особено ценно, защото българското градинарство не е само историческо наследство, а е жива практика и днес. Общността дарява разсад на училища, детски градини, обществени градини и домове за възрастни хора; популяризира стари български сортове домати и други зеленчуци, допринасяйки за опазване на биологичното разнообразие.
Защо всеки българин – в България или в чужбина – може да се гордее с това?
Това признание не е само успех за българската общност в Унгария. То е успех за всички българи, които могат да бъдат горди, че знанието, трудолюбието и постоянството на техните предци се е превърнало в жива и призната традиция в друга страна. Българското градинарство олицетворява българския род, който – макар и пуснал корени на нова земя – съхранява българския си дух, ценности и традиции.
Делото на българските градинари в Унгария изгражда мост между миналото и настоящето, между България и българските общности зад граница. То допринася за добрите отношения между народите, за укрепване на дипломатическите връзки, за доброто име на българите по света, защото обогатява и създава ценности.
След тържественото връчване на удостоверенията, в края на своето изпълнение, българският фолклорен ансамбъл “Янтра“ слезе от сцената и увлече публиката в кръшно хоро.
Унгарци и българи стъпваха заедно в ритъма на българска народна музика, изпълвайки просторната конферентна зала, в която се бяха събрали стотици участници.
разказано от Йордан Тютюнков
