Приказка за татко Барба и Баба Яга: Откакто оглави БСП, Нинова не е паркирала метлата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Със сигурност днешните айпадчета, айфончета и геймърчета (уви, в това превърнаха нашите деца и внуци) не са гледали прекрасния анимационен филм за татко Барба и барбарончетата му, по който преди се прехласваха цели предишни поколения.
Според „Уикипедия“ (цитирам) „Барбароните са изключително добронамерени. От всяко затруднение намират винаги най-елегантния и миролюбив изход благодарение на способността си да се преобразяват“.
Пак там се обяснява, че всъщност Барбарон произлиза от лакомство за дете, което, в най-широк превод (от френски през английски), е известно в България като захарен памук. А пък той, отново според по-възрастните, е познат като „лапнеш нещо, глътнеш нищо“.
Вероятно на айфончетата, айпадчетата и геймърчетата не са им чели и страховитите истории с Баба Яга. Впрочем правилно – тя не е рожба на българския национален фолклор, а „импортен продукт“, внос в България от бившия Съветски съюз. А ако се съди и по описанията на външния ѝ вид и лошия ѝ характер, излиза, че тя е нещо като „грозния източен антипод“ на „красивия западен Хелоуин“.
У нас обаче тя е по-известна с това, че се придвижва с метла. И оттам, когато някоя жена се развихри или направо разбеснее, идва и лафът „яхнала метлата“.
Винаги съм вярвал, че всяка легенда или приказка крие и значителни дози житейски истини. И сега, като гледам какво се случва на родната ни политическа сцена, тази ми вяра още повече укрепва.
Всеки път, когато го натиснат от някоя страна, татко Барба се свиваше и се издуваше от друга. Ами, ей богу, все едно че наблюдавам политическите зигзаги на премиера.
Натиснат го майките на децата с увреждания – той отстъпва и се преориентира. И веднага нарежда на барбарончетата си в парламента да оформят законово исканията им.
Ама това, че в хаоса на прибързаността не стана ясна кое влиза в сила от 1 януари, кое – от 1 април, и кое – чак от 1 септември, нямаше никакво значение. Важното е, че благодарение на решителното отстъпление на татко Барба Борисов майките от недоволни се превърнаха в доволни и набързо събраха палатковия си лагер. Пък и в добавка получиха армаган – главата на вицепремиера Валери Симеонов!
Вдига се на протест университетската общност срещу опита за скрита приватизация на болница „Лозенец“ (защото това беше тайният замисъл) и – хоп! – пак заден ход. Изведнъж се намериха и 20 милиона за довършване на запусналата сграда на детската болница на територията на Медицинската академия, че дори и още 25 милиона за дълговете на „Лозенец“.
Само дето скромно премиерът премълча, че тези дългове са натрупани от това, че около 1000 държавни чиновници, депутати и техните семейства се обслужват безплатно от същата тази болница. Ама важното е да се узнае, че татко Барба пак е отстъпил пред справедливо негодувание...
И сега поредното – с Изборния кодекс. Тука вече работата наистина става за смях. Още повече че на сцената се появи и дамата с метлата.
Всъщност откакто оглави БСП, другарката Нинова никога не я е паркирала. Както на „Позитано“ 20, така и пред парламента.
Вътре в партията тя извърши едно очевидно конституционно нарушение, като наложи в устава „мандатност“ и за депутатите. От една страна, аз също съм против едни и същи хора да са вечни в парламента. От друга обаче, това е практика във всички демократични страни. И от трета, основният ни закон ясно и точно е казал за кои постове важи мандатността, а сред тях народните представители ги няма.
Но това са си вътрешнопартийни кахъри. По-важното е какво стори дамата с метлата в парламента.
Ами нищо не стори, а избра най-лесния начин – „а пък аз няма да играя повече с теб“. И се фръцна и си излезе, повличайки след себе си и цялата си парламентарна група.
При това се фръцна с наистина смешни мотиви – машинното гласуване, преференциите и „мъртвите души“.
Аз също твърдя, че поправките в Изборния кодекс по-скоро го влошиха, отколкото обратното. Но не и в текстовете, за които реве дамата с метлата.
Преди време машинното гласуване беше много на мода в страните от Европейския съюз. Но постепенно всички се отказаха от него, а в Германия Конституционният съд даже го забрани.
Остана частично в Холандия, но там се случи нещо любопитно. Едно невръстно хакерче демонстрира пред телевизионните камери как за две минути може да накара „машината“ да лъже повече, отколкото цяла сюрия цигани, цанени в секционната комисия. И даже и холандците, които иначе не са много пъргави в мисленето, се зачесоха по главите...
Ама ние, нали сме инат народ, пак ще вървим наопаки. И според другарката с метлата задължително трябва да повторим грешката на Ирландия, която първо вложи 100 милиона евро в машини за гласуване, а после още толкова, за да ги рециклира...
Преференциите? Тях или ги има (т.е. без праг), или ги няма (с какъвто и да е праг). По изчисленията на мой колега – професор математик, от 52-ма досега избрани евродепутати (от 2009 г. насетне) само двама са влезли с преференции. При това единият по погрешка (т.нар. „феномен 15/15“), а другият – с очевидна манипулация.
При всички положения обаче това ще рече, че досега преференциите са повлияли върху по-малко от 2% от изборните резултати. И да вдига такава пушилка около тях, го може само дамата с метлата. Пък може би и защото знае, че премиерът ще ѝ се върже на акъла. Както и стана де...
Колкото до „мъртвите души“, направо е абсурдно подобно понятие да влезе като текст в закон. Има далеч по-елегантни начини да се реши този проблем – чрез прекрояване на „изборната география“ в съответствие с демографските промени, чрез данните от Националния статистически институт и ГРАО и т.н.
Да, ама не – по-важното е да се вдига пушилка и да не се ходи на работа.
Тъжното е, че в тази пушилка се намеси и държавният глава, сякаш да потвърди впечатлението, че не е национален, а партиен. И че вместо на самолет наистина се е качил на втората седалка на метлата на другарката...
