Последвайте ни в Google News Showcase
Датата 9 септември 1944 г. донесла в българската история различни трепети или, както казва народът - “за едни сватба, а за други брадва”. Още в първия ден на ОФ-правителството на Кимон Георгиев, новата власт решила да привлече към отговорност старите властници.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Съветските части били вече у нас, партизаните слезли от Балкана и станало време да се напише сметката на бившите министри, регенти, депутати и държавни чиновници.
На 9 септември следобяд в царския дворец дошли няколко партизани и офицери. Регентът княз Кирил Преславски бил в спалнята си, след като току-що подписал указа за новото правителство. Групата носела заповед за ареста му. Братът на Борис ІІІ като, че ли ги очаквал, макар че казал няколко изречения за заслугите си към народа:
- Ясно ли ви е какво правите! И аз и брат ми защитавахме интересите на България даже пред Хитлер. Арестът ми ще опозори България - ще гръмнат вестниците в цяла Европа!
Като разбрал, че протестите са излишни князът поискал да си вземе пижамата. Приближил се до леглото, бръкнал под възглавницата и неочаквано за партизаните извадил оттам личния си сувенирен 9-милиметров пистолет “Лугер”. Насочил го към слепоочието си - постоял няколко минути така пред слисаните погледи на дошлите за ареста му партизани. Но не му стигнали силите да натисне спусъка - захвърлил пистолета и тръгнал пред конвоя.
Новата власт затворила княза в Софийския централен затвор, в една от килиите до главния вход. Правили си компания с другия задържан регент генерал Михов. За разлика от другите затворници, на тях им носили храна от дворцовата кухня. После докарали още министри и депутати - Муравиев, ген. Хаджипетков, Стоилков, Бешков, Станишев, Шишманов, Икономов, Филов.
Към края на септември много от арестуваните заминали със специален самолет за Москва. Официалното съобщение гласяло, че съветските власти искат да разследват тяхното участие в колаборацията с хитлеристка Германия.
Бившите управници прекарали в Съветския съюз три месеца. Настанени били под силна охрана в един от московските дворци на княз Голицин. Условията били прекрасни, почти луксозни. Понеже руснаците не се престаравали много-много в разпитите, българските управници прекарвали времето си главно в игра на карти, тихи запои, разходки из прекрасния парк и четене на о книги. Княз Кирил бил приказлив - разказвал бурния си живот, женски истории, в които бил главен участник, и случки от ловната си практика.
Често изпадал и в депресия - тогава пиел водка заедно с бившия външен министър в правителството на Богдан Филов Шишманов. Министър-председателят на 8-дневното правителство преди 9 септември Константин Муравиев разказва, че пиянството на принц Кирил и Шишманов правело лошо впечатление на съветските им домакини. Няколко пъти той правил забележка на княза, говорил за това даже на близкия до него Първан Драганов /царедворец и външен министър при Багрянов/. В дневника си Муравиев разказва една любопитно спречкване с княза за алкохолните му изстъпления: ”…Упреквах го пред Драганов, че търси постоянно да пие и пие без мярка водка, с което се излагаше пред домакините.
- Ами аз съм алкохолик, алкохолик! - отговори той. - Това се знае! Обичам да пия, и туйто! Аз и в София пиех.
- Ах, пили сте! - възрази Драганов. - В двореца се слагаше на масата само една бутилка вино и вие пиехте чаша и половина най-много на обед. Кой е посмял някога да поиска нова бутилка? Скъперничеството, което цареше там, беше такова, че една и съща бутилка коняк се слагаше по 2-3 пъти на масата.
- Вие да не мислите, че ще блеснете пред руснаците с вашето пиене - повторно забелязах на княза. - Те пият, но са научени да пият и не им се познава. Нас ни наблюдават и не е много ласкаво, когато срещу името ви отбележат “пияница”.
Плейбой по душа, принц Кирил, обичал и солените мъжки приказки. Когато бил в добро настроение, често псувал пред останалите български политици, задържани от съветските власти. Псувните му били толкова цветисти, че бовшият министър председател веднъж не се въздържал и го скастрил: “Княже, употребявате често пъти цинични думи, от които би се зачервил дори един каруцар. Позволявате си също волности, от които хората се сремуват. Да не мислите, че ще се харесате някому? Нашият народ мрази вулгарностите и цинизмите. Те залравяйте, че сте били до вчерабългарски княз-регент. Това положение ви налага задължения, докато сте жив!”
На тази гневна тирада, Кирил отговорил, че лош пример му дал в това отношение баща му Фердинанд.
След тримесечния си престой в СССР, към средата на януари 1945 г. върнали бившите властници в България. Изглежда, че след края на войната съветското правосъдие не искало да се занимава с българските политици, а да съсредоточи силите си преди всичко в Нюрбергския процес. Така нашите величия попаднали в ръцете на Народния съд.
Принц Кирил бил настанен сам в килия на Централния затвор. Свидетели разказват, че той се сприятелил с охраната и понеже бил забавен, вечер го викали в стайта на дежурния да разказва лакърдии за двореца. Надзирателите били все бивши партизани - пред тях князът се хвалел с предишния си живот - какво ял, какво пил, къде пътувал, с какви жени спал. Кирил Преславски се мислел за интересен събеседник и надзирателите се надпреварвали да го разпитват. Особено се впечатлили, че в двореца негово височество бил наричан от цялата царска фамилия с прякора Кики. Така започнала да се обръща към него и охраната на затвора. До края на дните си принц Кирил бил уверен, че родните му от английския кралски двор ще го измъкнат от затвора. Докато другите затворници получавали колети отвън, Кирил като че ли бъл забравен от всички. Царицата го била забравила съвсем, а също и сестрите му. Само веднъж бившият камердинер на царя Свилен му изпратил няколко ябълки и пържени кюфтета. До края на дните си принцът се задоволявал с тънката затворническа чорба. След бурните заседания на Народният съд осъдил Кирил Преславски на смърт чрез растрел. Присъдата била изпълнена на 1 януари 1945 г. в района на Софийските централни гробища. Тялото на княза било хвърлено в обща яма с другите разстреляни регенти, министри и депутати. През 1995 г. беше поставен паметник в тахна чест. А на 26 август 1996 г. Върховният съд отмени присъдата на княз Кирил от 1945 г.
