Последвайте ни в Google News Showcase
Наскоро в Лондон срещнах йезуитски монах от Сирия. Той нагледно ми обясни какъв е животът на тези християни, които му се е наложило да остави зад себе си. Той ми разказа за масовите убийства в части от Сирия и Ирак и как той се страхува, че християните ще бъдат изтласкани от земите, описани в Библията. Той мисли, че е напълно възможно след пет години в Ирак да няма християни. Ясно е, че за такива хора религиозната свобода е ежедневен, категоричен избор между живота и смъртта. Мащабът на религиозното преследване по целия свят масово не е преценяван правилно. Нито пък се ограничава само до християните в размирните райони на Близкия изток. Това пише в свой коментар за "Нюзуик" британският престолонаследник принц Чарлз.
Един скорошен доклад показва, че се увеличават атаките срещу язиди, евреи, ахмади, бахайци и много други малцинствени вероизповедания. А в някои страни наскоро се появиха дори по-коварни форми на екстремизъм, които имат за цел да премахнат всички видове религиозното многообразие. Ние също се борим, за да уловим необятността на пулсиращия ефект на такова преследване. Според Организацията на обединените нации в сравнение с 2014 г. над 5,8 млн. души са изоставили домовете си през 2015 г., с което общият им брой за една година е достигнал зашеметяващите 65,3 милиона. Това е почти равно на цялото население на Обединеното кралство. И страданието не свършва, когато те пристигнат, търсещи убежище в чужда земя. Сега ние виждаме появата на много популистки групи по целия свят, които са все по-агресивни към онези, които се придържат към малцинствени вероизповедания.
Всичко това е дълбоко обезпокоително ехо на мрачните дни на 1930-те години. Роден съм през 1948 г., малко след края на Втората световна война, в която поколението на родителите ми се е сражавало и умирало, в битка срещу нетолерантността, чудовищния екстремизъм и нечовешкия опит да се унищожи еврейското население на Европа. На това, почти 70 години по-късно, ние все пак трябва да гледаме като на зло преследване , според мен, отвъд всички убеждения. Дължим го на онези, които страдаха и умряха толкова ужасно, за да не се повтарят ужасите на миналото. Обикновено по Коледа мислим за раждането на нашия Господ Исус Христос.
Чудя се, обаче, дали тази година можем да си спомним как историята на Рождество се разгръща, с мигрирането на Светото семейство, за да избяга от яростни гонения. И също може би също помним, че когато пророкът Мохамед мигрира от Мека в Медина, той го прави, защото също търси свободата за себе си и своите последователи да служат Богу. Който и религиозна път ние да следваме, дестинацията е една и съща: да ценим и уважаваме другия човек, приемайки правото му да живее, оставяйки своя мирен отговор на Божията любов. Това е, което видях, когато присъствах на освещаването на сирийски православен храм в Лондон наскоро. Тук бяха хора, преследвани заради своята религия в собствената си страна, но намерили убежище в друга земя и свобода да практикуват вярата си по съвест. Това е пример, който да вдъхнови всички нас тази Коледа.
