ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В днешни дни всички от нас използват готови боички за украсяване на Великденските яйца, някога обаче това не е било така.
Както пише Светла Ракшиева в книгата си "Писано яйце за Великден" много отдавна боите не са се продавали по магазините. Тогава боядисването е било истинско, нашите баби си служели с различни естетични багрила, които извличали от растенията. С получените екстракти те боядисвали вълна и коприна, памук и лен, прежди, тъкани, а освен това-и великденските яйца. Великденските яйца се боядисвали с естествени багрила, като преобладавали боите с растителен произход, с които багрели преждите и тъканите.
Използвали са корени, листа, клонки, стъбла, цветове, люспи, кори и сърцевина н растения. Яйцата се варели и боядисвали заедно с тези материали. За тъмночервено си служели с отвара от корени на брош. Червени до червенокафяви нюанси се получавали от отвара на билката червен риган/метвици. Ръждивочервени тонове се получавали при боядисване с отвара от смрадлика/руй.
По-тъмно червеникави нюанси се приготвяла отвара от липов цвят. За жълт цвят сварявали отвара от цвят и стъбла на кукуряк, по-рядко от коприва или кори от ябълка. Светложълт цвят се получавал и от отвара от млечка. Зелен цвят ставал от коприва, зелено жито или ечемик, спанак, листа от киселица или млади орехови листа. Кафяво оцветяване се получавало от отвара на зелени орехови люспи или орехови листа. Великденските яйца навсякъде у нас са били боядисвани в червено-символът на Великден. Боята според традиционните народни вярвания се приема като кръвта на разпнатия Христос.
Главното действащо лице в процеса на боядисване е била жената. И до днес яйцата се боядисват на Велики четвъртък или в събота, защото се смята за грешно това да се прави на Разпети петък. Яйцата се боядисват рано сутрин, по-рядко вечер, след залез. Жената, която ги е боядисвала задължително е била ритуално чиста. За да хванела боята никой не трябвало да гледа процеса.
