Притча за възрастната жена и нейните деца, които я игнорирали, потискали и запратили в ъгъла да се храни сама
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обичам притчите – кратки разказчета, от които винаги можеш да си извадиш поука. Четат се бързо, но оставят храна за размисъл в съзнанието ти. Такава е и днешната притча:
Имало едно време, една възрастна жена, чийто съпруг умира и тя отива да живее със своят син, неговата жена и внучето. С всеки изминал ден, зрението на възрастната жена и нейният слух се влошавали. Казват старост – нерадост.
Понякога ръцете на бабата треперели толкова много, че тя изпускала всичко, което хващала с ръцете си, изливала супата, разливала водата, счупила няколко чинии...
Синът и снахата не успявали да помогнат, а същевременно с това толкова недоволствали от белите на бабата, че един ден ѝ казали:
- Това вече е прекалено, не можем повече така, не издържаме! – след което поставили малка масичка в ъгъла до килера, където оставили възрастната жена сама да се храни.
По време на храненето, жената ги наблюдавала от другия край на стаята, а нейните очи се изпълвали със сълзи, залъците ѝ присядали, те не желаели да разговарят с нея и тя била толкова самотна. Единствените коментари от страна на сина и снахата били свързани с изпускането на някой прибор или разливането на някаква течност.
Една вечер, също като много други, точно преди вечеря малкото момиченце седнало на пода, да си играе с кубчетата.
- Какво правиш? – попитал бащата с изненада.
- Искам да направя малка масичка за теб и мама. Така че и вие да можете да се храните в ъгъла, когато порасна. – отговорило с усмивка на лицето малкото дете.
Родителите останали безмълвни след този отговор. Те се замислили върху своята постъпка спрямо възрастната жена и очите им се изпълнили със сълзи. Те върнали жената на голямата маса и от този ден нататък всички се хранели заедно. И никой не обръщал внимание на малките неща като изпуснат прибор или разлята супа.
Извод 1: Старостта е привилегия на малцина. Дай Боже всекиму да остарее, да види своите внуци и дори правнуци!
Извод 2: Нека обмисляме много внимателно постъпките спрямо околните, защото нашите деца са като индиго и попиват всичко от нас. Нека им даваме само хубави примери и да им помогнем да станат по-добри хора!
Извод 3: Колелото се върти!!!Каквото си надробил днес, утре ще го сърбаш!
Другите изводи ще оставим на теб!
