ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дневният прием на една капсула с пробиотична бактерия може да помогне за справяне с леки форми на безпокойство и проблеми с паметта, според ново изследване, цитирано от "Гардиън".
Участниците в тестовете, които са взимали капсулите в продължение на един месец са заявили, че се чувстват по-малко стресирани. В потвърждение на това са били измерени и по-ниски нива на хормона кортизол в сутрешните часове. Доброволците, приемащи пробиотик са се справили по-добре и на тестове за памет, които са изисквали да намерят съответствия между различни обекти като цвят и цифра, казва Тед Динан от Университетския колеж в Корк.
Откритията са предварителни и трябва да бъдат потвърдени от изследвания върху по-голям брой хора, но предполагат, че безвредният щам на жива бактерия, наречена бифидобактериум лонгум 1714 може да има благотворно въздействие върху мозъчните функции. По думите на д-р Динан ефектът от пробиотика е бил малък, но достатъчен, за да помогне на някои хора. “Ефектът беше достатъчно голям, за да усетят, че са по-малко стресирани,” отбелязва ученият.
Предишни изследвания на екипа от Корк са установили, че пробиотикът подобрява спомените при мишки и има антидепресивно въздействие. “Това изследване е един от малкото примери, при които пробиотик от предклинични тестове е даден на хора и е установен същия ефект като при гризачите.”
Бифидобактериум лонгум е един от стотиците бактериални видове, които живеят в храносмилателния тракт. Много от тях живеят там в симбиоза, като черпят енергия от веществата, които поглъщат. Те от своя страна са полезни за гостоприемника си, подпомагайки храносмилането, тренирайки имунната система и ограничавайки развитието на вредните бактерии.
Динан казва, че трябва да се извършат допълнителни проучвания, за да се установи механизма на ефекта на бактерията върху мозъка, но една от възможностите е, че тя отделя вещества, които активизират вагусовия нерв. Взаимоотношенията между хората и микробите в храносмилателната им система са плод на хилядолетна еволюция, довела до състояние, при което единият организъм, поне частично, разчита на другия.