Народът ни избра Меркел пред Медведев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато се наливаха основите, раждаха се и нови политически пословици и лафове. Сред най-известните остана: „Днес беше един хубав ден за българската демокрация”. И напълно пасва на ситуацията в България след изборите за Европейски парламент.
Има, разбира се, драми – но те са за отделни политически партии (като БСП и особено – „Атака“) или личности (като Меглена Кунева, която не заминава за Брюксел, преборена от Светльо Малинов с помощта на преференциалния вот). Титанични трагедии друсат и цяло съзвездие социолози и коментатори, които до последно предричаха напълно невъзможни в реалността резултати. Но от гледна точка на националния интерес, резултатите от изборите са повече от добри.
Първо, България – за разлика от Франция, Англия, Дания, Германия, Австрия, Унгария и пр. – не изпрати в европарламента анти-европейци, расисти, фашисти и всякаква националистическа измет. Това показва, че изправено пред въпроса „Какви искаме да бъдем?”, българското общество потвърди избора на своите исторически родители – възрожденците. Които до един са искали България да стане част от европейската цивилизация. Сред заглавията на европейските медии вече се виждат съждения от типа „Българите не се поддадоха на анти-европейската вълна”.
Второ и по-важно – българите се произнесоха по най-категоричния възможен начин по натрапения им спор „Европейски или Евразийски съюз”. В последните месеци тъмните сили, рубладжиите, мафията и откровените лакеи хвърлиха огромен ресурс, за да върнат филма назад и убедят българите, че те тепърва трябва да избират между Брюксел и Москва; и че е в техен интерес да изберат Москва. Волен Сидеров дори си позволи клип на руски, излъчен в страна, в която официалният език е български и в рамките на изборен процес за изпращане на българи в Европейския парламент.
Всички „евразийски” напъни обаче се провалиха. Не само „Атака“ остана извън борда, но и всички други „евразийски” формирования – АБВ, Българска левица, БКП, „Глас народен”, Зелената партия (да не се бърка с истинските Зелени), фашистката коалиция – претърпяха пълна катастрофа. Оттук насетне спорът „Европа или Евразия” става невъзможен. Българите се произнесоха по изключително категоричен начин. Предпочетоха Меркел пред Медведев.
След като се произнесоха по големия въпрос, дали им харесва да са в Европа (харесва им), българите успяха да постигнат добри резултати и във вътрешнополитически план. За всеобща изненада, почти половината от гласувалите използваха преференциалния вот – включиха се в преподреждане на листите, сведени им от партиите. С което показаха, че искат да са преки участници в политическия процес, а не – машинки за гласуване.
Като резултат, единствената политическа сила, изглеждаща що-годе по европейски начин – Реформаторският блок – не само изпраща човек в Брюксел. Но това е и човек, избран от хората с преференциално гласуване – вторият в листата Малинов, изместил водача на листата Кунева. Оттук насетне за нормално мислещите хора в България има надежда да бъдат представяни в политиката.
Фрапантната преднина на ГЕРБ пред БСП пък вади цялата политическа ситуация от блатото. Искат или не, Станишев и Борисов ще трябва да започнат да правят някакви различни от досегашните неща. В което е закодирана възможността за изход от задънената улица, в която се намираме от момента на назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Същевременно, нито резултатът на БСП е толкова лош (повтаря резултата от 2009 година), нито на ГЕРБ – толкова добър (с 1/3 по-малък от 2009 година), че да може драматичо да дестабилизира ситуацията в страната. Резултатите за Бареков са от същия порядък – достатъчни, за да започнат да променят ситуацията, но недостатъчни, за да я изкривят в някаква опасна посока. ДПС, за разлика от хвалбите на лидера си, не направи „пробив” от типа на 2007 година, когато бяха мобилизирали с почти 40 на сто повече гласове, отколкото успяха този път.
„Европейският избор” на България е затвърден, ситуацията вътре е преподредена така, че да има възможност за изход от безвремието, никой политик не получи опасна преднина, а българите категорично отхвърлиха натрапвания им отвън спор „Европа или Русия”.
Затова 25 май беше един добър ден за българската демокрация.
