Провинциалният водевил "Кака Владка суперстар" е лов на вещици с аромат на ботокс и фризьорски салон
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В "Лов на вещици" на Артър Милър истерията е подхваната от една озлочестена девойка, Абигейл, която решава да потърси отмъщение за несбъднатата си любов.
Почтени християни са набедени за вещери от Абигейл. Тя лъже, за да навреди, но и за да спаси себе си.
Когато конформистите от града осъзнават, че театърът се възприема насериозно от властта, самите те започват да практикуват клевети, за да решават дребни битови спорове, да омаскарят комшиите, да капитализират от възхода на ирационалното като норма.
Артър Милър пише "Лов на вещици" през 1953 г., разгромявайки макартизма.
А аз се сетих за героинята му Абигейл покрай силово натрапената в публичността съдия Цариградска, вероятно защото живеем в нов макартизъм, сталинизъм, фашизъм, розов комунизъм или каквото си пожелаете.
Цариградска и трупата й от Антикорупционния фонд функционират като Министерство на Истината, като обвинители и екзекутори едновременно. Те са си присвоили правото да бъдат съд отвъд съда, трибунал на съвестта. Стигматизират, пускат списъци, сипят голословни твърдения, очернят известни българи без каквито и да е доказателства, като в същото време се изживяват като жертви.
От седмици вече обществото е принудено ежедневно да изслушва през всички централни медии невротичните проповеди на Мадам Бовари от Луковит, съпроводени с дежурната мелодрама как е заплашвана, как ще удавят мъжа и децата й, как ето сега е получила есемес, преди час - мейл, а преди два часа - заканително телефонно обаждане...
И всичко това трябва да се приеме на гола вяра от напълно безкритична маса реципиенти, само защото Цариградска е легендирана от "добрите сили" в ролята на протагонист, крайна инстанция, говорител на промяната.
А "добрите сили" са овладели контрола над властта и информацията. Те се разпореждат с мейнстрийма. Те ползват Цариградска за емоционален инструмент, чрез който ще се наложат кадрово в и без това разложената съдебна система.
Новата Абигейл не се задоволява с медиите и нахлува в институциите, където размахва пръст, навигира, поставя задачи - в Народното събрание, във Висшия съдебен съвет, скоро вероятно и в Светия синод...
Коя е тази жена, откъде се взе и защо всички са длъжни да й вярват?
Само защото кръгът "Капитал" и Христо Иванов я кредитират, за да избива комплекси, да мъсти?
Това ли е единственият заплашван човек в държавата и защо се отделят толкова средства на данъкоплатеца, за да бъде перманентно охранявана?
Как така си позволява да менторства над народни представители и да се самопредлага публично за зам.-главен прокурор? Какви са компетенциите й и защо мълчи за криминалните обвързаности на семейството си от бандата на "Боксовете" - съпруг, девер, баща?
Провинциалният водевил "Кака Владка" с дъх на ботокс, мусака, пръжки и фризьорски салон е пошъл, опасен. Но възможен само в болно време на ценностен и морален упадък, когато обществото е занижило критериите си за правда и търси лесни герои. А лесните герои боравят с клеветата, базисно оръдие на всеки авторитаризъм.
