Проговори Адриян, прегазил Ани и Явор на бул. „Сливница“: Съжалявам! Два човешки живота ги няма вече
Последвайте ни в Google News Showcase
Осем месеца след жестоката катастрофа на бул. „Сливница“, при която загинаха двамата влюбени Ани и Явор, за пръв път говори шофьорът, причинил тяхната смърт. Адриян Антонов твърди, че не търси оправдание, а само прошка. Ето неговия разказ пред „GLAS с Тина Ивайлова“.
Младият мъж иска прошка от близките на загиналите Ани и Явор.
„Най-вече от тях. Дори не знам, как аз бих ги погледнал в очите. Не знам дали ще мога да ги погледна в очите, ако някой ден се срещнем, но знам, че ще направя всичко възможно, просто да им кажа, че съжалявам. Просто искам да дам съболезнованията си затова че страдат за това, което се случи на тях. Аз не трябваше да предпоставям това нещо да се случва изобщо. Искам да върна времето назад. Няма как да ги накарам да не ме съдят. Два човешки живота ги няма вече“.
Сънуваш ли ги? Сънуваш ли случилото се?
„По-скоро го виждам, виждам патрулката, това, което се случи. Беше като ужас. Човекът е мъртъв, сирени. От хората, които бяха дошли чух, че има още един човек, който съм блъснал. Аз дори не знаех, че това е възможно, аз дори не усетих. Нямам си на идея какво се е случило докато аербегът ме удари, а това беше след сблъсъка. Много време съм бил в несъзнание“.
Тежката катастрофа стана на столичния бул „Сливница“ на 8 май 2023 г. Младежите Ани и Явор починаха на място, блъснати докато пресичат на пешеходна пътека от автомобил, който по-късно се удря в метален стълб. За тежкия инцидент бе задържан 18-годишният тогава Адриян Антонов.
Тестовете показаха, че той не е бил под въздействие на алкохол и наркотици, но е карал с превишена скорост вместо разрешението 50 км/ч е шофирал с малко над 100 км/ч. Два месеца след катастрофата, когато изтече законовият срок, Адриян бе освободен с мярка „подписка“, а осем месеца по-късно разказва за тежкия инцидент.
Защо поиска да дадеш това интервю?
„Единствената ми цел с това е само да кажа на колкото се може повече хора, че съжалявам, на семейството, дори и на хората, които са загубили преди това близки хора в катастрофи. Не съм тук, за да се оправдавам. Допреди няколко месеца, нямах силата да кажа нищо по този въпрос. Сега за пръв път събирам силата да го изкажа. Просто искам да кажа: „Съжалявам“, за да кажа, че това, което направих не е редно. Дори не си търся оправданието в момента. Аз не искам да се крия, да съм под сянката на адвокат, а просто да кажа, че аз съжалявам, не някой друг да го каже вместо мен“.
Какво точно се случи?
„Имаше един път и една кола, която минава перпендикулярно пред мен. Аз по това време малко намалявам и си мисля, че всичко е наред, че всичко е чисто, но изведнъж се усеща сблъсък, предното ми стъкло се счупва, аербегът на самата кола се отваря. Тогава дори не знам как се е движила колата, не знам какво се е случило. Бях някакво време в безсъзнание. По едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в стълб и виждам тяло на човек и не знам къде се намирам, не знам какво да правя. Хора идват и започват да викат, да крещят „Какво се случи“. По това време някой беше звъннал на 112 и аз тогава осъзнавам, че всъщност има още един човек, който дори не съм виждал и не знам какво се е случило там“.
Първоначалната информация, че е имало гонка при опит водачът да бъде спрян, беше опровергана от „Пътна полиция“.
„Не, не съм избягал. Дори и не съм искал да бягам. Исках да помогна, но по някакъв начин се хванах за главата просто вървях в кръгове, чудех се какво се случва и докато се усетя, полиция вече била дошла. Не употребявам алкохол, нито наркотици, не пуша, дори съм против тях. Обикновено тази улица я познавах и исках да се прибера малко по-бързо. Това е грешка, която направих и съжалявам. Не очаквам някой да си промени мнението за мен, като казвам, че съжалявам. Просто искам да кажа, че знам, че съм в грешка, че това, което съм направил не е редно и дори няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност“.
Спомняш ли си колата, която мина и заслепи ли те или ти отне видимостта?
„Не знам как се е случило толкова перфектно да закрие хората. Само си спомням, че беше джип, голяма кола. Не виждах просто какво беше пред мен заради тази кола. Тези кадри как минава джипът не са заснети. Показва се само как аз минавам улицата. Наистина този джип ми отнема видимостта, след сблъсъка вече, аербегът, стъклото, няма как да видя. Аз ако видя хора, веднага ще спра, това е ясно“.
В показанията на свидетели по делото става ясно, че голям джип наистина е минал по тази улица, малко преди сблъсъка. Разпитани са шофьора и неговата спътница.
След смъртта на Ани и Явор: Обвиняемият за катастрофата на бул. "Сливница" излиза от ареста
Мярката на Адриян Антонов е изменена от ‘’задържане под стража’’ на ''подписка''
С какво се занимаваш?
„Свирих на китара в църквата, тогава бях точно пред завършване. Моето решение бе просто да не удовлетворявам моите желания, когато на други хора им бяха отнети. Вярващ съм и дори след това, което се случи, още повече вярвам, защото никой няма безгрешен живот. Наистина бях гневен и се питах „Защо аз? Защо трябваше на мен да се случи?“, но просто се примирих с това, че ако така е писано, аз трябва да мина през това нещо и не е решението да бъда сърдит през целия си живот. Решението е аз да предупреждавам и да променям, защото не съм единствения млад шофьор“.
Годеницата на Адриян успява да го види, докато е в ареста.
„Наистина не приличаше на себе си. Приличаше, наистина на много различен човек. Но знаех, че някъде зад това лице се крие момчето, в което се влюбих. Той беше наистина като разбит. Преди случая беше много слънчев, караше всеки един човек да се чувства добре. Ще го подкрепям без значение какво става. Познавам го прекалено добре и знам, че нещата, които хората казват за него не са верни. Не е убиец и точно напротив - той е полезен за обществото. Може да направи толкова много добри неща, ако наистина му се даде възможността“.
На Адриян му е повдигнато обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. Сега той иска само прошка
„Отново съжалявам за тези хора, съболезнования за семействата им. Суров урок е не заради наказанието. По-сурово е да знаеш, че някой страда заради теб, заради твоите действия. Имах книжка в ръката ми като излязох от ареста, но не исках да се качвам на кола. Аз дори не мога да седя в кола, в която се кара бързо без да си представям нещо пак да се случи“.
