Проговориха пожарникарите, спасявали "Пирогов": Още 5 минути и щеше да стане голяма трагедия
Последвайте ни в Google News Showcase
Пожарникарите, участвали пряко в спасяването на Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", проговориха за изживения екшън, шок и ужас от първо лице.
"Сигналът се получи в 3,55 сутринта. Съобщението гласеше: „Гори стая в „Пирогов", застрашени са 60 души. Трябваше да евакуираме тези хора на ръце буквално.”
Това разказа старши инспектор Пламен Радев – оперативен дежурен по град. Той е част от първите екипи, отзовали се на сигнала за пожар в УМБАЛСМ "Пирогов".
11 пожарни коли тръгват към горящата сграда на „Пирогов”. Екипите стигат за 4 минути и извеждат 32-ма души от горящото второ отделение на болницата.
Един от първите огнеборци, който влиза в задименото отделение, е Ангел Йорданов. „И се озовахме в дълъг коридор, който беше целият задимен. В дъното му се намираше горящата стая. Отваряхме стаите една по една, за да може да се разреди въздухът”, разказва пред Нова телевизия Ангел Йорданов, който е старши пожарникар.
32-ма пациенти във второ вътрешно отделение, повечето от които са на кислородна терапия, имат нужда от помощ. „Освен тяхното страдание имаше и живец. Искаха да живеят. Неимоверно това нещо се запечатва, остава в съзнанието ти”, допълва старши пожарникар Ангел Йорданов.
Включват се и полицаи, лекари, сестри, санитари. Произшествието приключва за 15 минути.
„След като загасихме пожара, се видяха и телата на загиналите”, казва Павел Лицов – началник на дежурна смяна при Първа районна служба.
За огнеборците пожарът не е бил сложен, но отчитат, че ако се бяха забавили само с 5 минути, финалът щеше да е различен. „Щеше да стане голяма трагедия”, обяснява старши инспектор Пламен Радев.
Всички признават, че при извънредни ситуации като тази също изпитват страх, но запазват хладнокръвие, за да продължат да спасяват. „Всеки се страхува, но все пак това ни е работата, ако ни е страх, нямаме работа там”, споделя Павел Лицов.
„Колкото повече хора спасим, толкова по-добре, както за нас, така и за всички”, казва Ангел Йорданов.
Те не се смятат за герои и вкъщи рядко говорят за работата си, но благодарение на нея стотици хора живеят втори живот.
