Камата за малко да направи голяма услуга на приятеля си Бойко
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като балонът „Бойко Борисов - новият Крали Марко“ се спука и протестиращите извикаха „Долу“, т.н. „народен герой“ се показа като един обикновен бай Ганьо - страхлив, хитър и лъжец. Той се скри от хората и зае позата на „жертва“ на лошите комунисти и турци. „Постановчиците“ и „сценаристи“ от МВР, които работят като тайното звено на ГЕРБ, измислиха номера с удавянето на протеста с думи, разбиването, подмяната и подчиняването му в последна сметка за собствени цели. Започна се с изваждането на една фалшива статистка на ПФК, където бе представена от самия Борисов като водач на протеста, която е готова да събори парламента, ако падне кабинета на Бойко. Последва „протест“ пред НС на служители по чистотата от „Титан“ и държавни служители, докарани от цялата страна, които скандираха името на генерала, заел позата на Мусолини пред тълпата. Колко напомняше този малоброен „митинг“ на „народните демонстрации“, организирани от агонизиращия Кадафи. За да не се срещне наравно с опозицията, ритнитопковецът вдигна кръвното и постъпи в Болницата, където приемаше представителите на вероизповеданията. Вживял се в позата на жертва, този продукт на медиите, превърнал се в техен диригент, заяви, че те са го хвалели без той да има нужда и по този начин са го изложили пред Брюксел.
Каква неблагодарност към блюдолизците, които го венчаеха довчера. И съвсем по милиционерски изнамериха един пистолет в близост до къщата, където доскоро живеел Борисов. Пак намеци за заплахите над „народния герой.“ За удобство в близост се оказа и къщата на Ахмед Доган. Макар че защо заплахата да не е срещу самия Доган. И тогава изплува един предмет, който да подскаже идеологическия произход на потенциалните атентатори. Намерен бе учебник по политикономия в близост до пистолета. Каква фантазия само, тези от МВР са и „кинематогрифисти“.
Междувременно лозунгите на протестиращите бяха подменени или с такива, които размиваха вината на неговото правителство, като обвиняваха всички управляващи през последните 23 години, или пък бяха толкова безсмислени, че компрометираха самото движение.
Последното падение на протеста е инсценировката с Христо Стоичков „начело“ на студентския протест. Не толкова защото намесването на Христо Стоичков като политическа реклама не е донесло никаква полза никому. Изпитаха го и пловдивските „брокери“ преди години, и Надето Михайлова и всички флиртуващи със звездата. Фарсът е толкова несъстоятелен и поради друга една причина - студентите досега не са показали никакъв афинитет към участие в протестите и са предпочитали да постят с домашна лютеница и да въртят кючеци в бардака, наречен Студентски град. Провалът настъпи, след като с размах бе наета залата „Армеец“, като Христо подозрително често повтаряше, че той е платил от джоба си и отново бяха докарани с автобуси от цяла България хора, които трябваше да представляват целокупната студентска общност. Оказа се обаче, че в залата почти нямаше студенти, организаторите са държавното студентско представителство, не отсъстваха и вездесъщите мургави труженици от чистотата.
Голям пич е този Христо, голяма услуга щеше да поднесе на своя приятел Бойко, като вкара „студентските“ маси в предизборната интрига и ги накара да скандират името на човека, който можеше да си позволи да докара цял футболен отбор с държавен самолет, за да се забавлява. Грандиозен замисъл, грандиозен провал на „постановчиците“. На Христо няма да му е за първи път и с лекота ще се заеме с други „обществено полезни“ дела. А „сценаристите“ ще продължат с най-важния си стратегически замисъл. Да припишат на своя враг БСП всички онези пороци, които белязаха цялото им собствено управление. Целта е да се убедят хората, че е по-добре пак да изберат тях, отколкото „голямото зло“ БСП.
С тази цел те размахват изтърканото плашило на антикомунизма, предназначено да подведе и измами преди всичко дясно настроените хора в България, които изживяват дълбоко разочарование и не виждат своя кауза в предстоящите избори. А да се спрат комунистите е кауза, която буди носталгия по отминали времена. В тази мащабна кампания важна роля е отделена на медиите и журналистите. Както на купените, така и на инфантилните, които си мислят, че могат да компенсират пропуснатите си шансове в отминали изпитания.
Най-лансираната теза е, че левият завой на БСП е популистки ход и обещанията за заплати, пенсии и работни места са безпочвени предизборни залъгалки, които няма да бъдат изпълнени. Съзнателно се премълчава, че левият завой на БСП е продиктуван от провала на неолиберализма и е левият отговор на кризата в европейски мащаб. Между другото основните радикални икономически идеи на БСП се лансират от миналата година, още след избирането на Станишев за председател на ПЕС и бяха потвърдени на партийния конгрес преди протестите. Впрочем и ГЕРБ, и останалите големи партии изведнъж заговориха за леви и за социални идеи. Лидерите и министрите на ГЕРБ с въздишка обобщават, че са „пропуснали“ да се погрижат за доходите на хората.
Обновяването на листите на БСП се обявява за „семейна война“, за „чистка“, за „разцепление“. Когато протестиращите хора по улиците искат нови лица в политиката и смяна на компрометираните политици, от ГЕРБ се разсейват, че това се отнася до тях, а се опитват да компрометират този процес, започнал в БСП.
След като Ахмед Доган се оттегли от ръководството на ДПС и след като Станишев обяви, че няма да е министър-председател, ако партията му спечели изборите, от ГЕРБ се разсейват, че само Бойко Борисов /за Костов да не говорим/ е лидерът, който не мръдва от трона. А за решението на Сергей Станишев се търсят всевъзможни „обяснения“. Едното е, че си правел сметка за по-висок европейски пост, а другото, че се страхувал, че няма да се справи като премиер. Ако Станишев гледа към Брюксел, той нямаше да се пребори за лидер на партията. А след като БСП издига идеята за непартийно правителство на националната отговорност, нима не е ясно, че премиерът не може да е партиен лидер и въобще партийна личност. Това не означава, че БСП ще бяга от отговорност и няма да застане зад този кабинет.
Започнаха да гадаят дали БСП ще направи коалиция с ГЕРБ, като забравят, че БСП беше единственият и последователен опонент на ГЕРБ по време на цялото му управление,докато „Синята коалиция“ и „Атака“ подкрепяха правителството на Борисов при всяко парламентарно изпитание.
Дясно мислещите хора в България вероятно ще гласуват за традиционните десни партии, но ако не искат връщане на управлението на Борисов и ако се съмняват, че тези партии отново ще подкрепят ГЕРБ, ще трябва да преодолеят старите предубеждения и да гласуват за политики, а не за етикети. Тези, които държат да са в крак с новите тенденции, да не се изненадат, ако тази пролет на мода се окаже червеното.
