Прокурорите предупреждават, че обвързването на магистратските заплати с депутатските застрашава независимостта на съдебната власт

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) изразява отделна позиция по § 21 от проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., с който се предлага промяна в механизма за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

Настоящата позиция е различна от вече изразеното становище на АПБ по промените в Кодекса за социално осигуряване. Тук въпросът е друг — възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност да бъде определяно като 60% от основната заплата на народен представител.

Така действащият механизъм, основан на обективен статистически показател, се заменя с формула, зависима от решенията на Народното събрание относно собствените му възнаграждения. Според АПБ това създава риск материалният статут на съдебната власт да бъде поставен в зависимост от политически решения. 

В Закона за държавния бюджет не е обяснено защо именно депутатската заплата е избрана за база и защо е определено съотношение от 60%. Не е отчетено и че става дума само за основната заплата на народен представител, без допълнителните възнаграждения за заемани парламентарни длъжности и участие в комисии. Отделно се предвиждат средства за сътрудници, експертна дейност и други разходи по осъществяване на депутатските функции. Поради това предложената формула не дава пълна и обективна съпоставка между финансовото обезпечаване на магистратите и народните представители.

Възнаграждението на магистратите е част от гаранциите за тяхната независимост, безпристрастност и защита от външно влияние. Затова механизмът за определянето му следва да бъде ясен, стабилен и основан на обективни критерии, а не на текущи политически решения.

АПБ счита, че § 21 не следва да бъде подкрепян в настоящия му вид и трябва да бъде преработен след цялостен правен, финансов и конституционен анализ.