ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Маркс ясно формулира пролетариата още в ранния си труд „За Критика на Хегеловата философия на правото“: Особеното положение на обществото и историята, гледната точка, изхождайки от силата на неговата същност като идентичен субект на обществено-историческите процеси на развитие.
Самосъзнанието на пролетариата следователно е същевременно обективно познание за същността на обществото. Изпълнението на класовите цели на пролетариата означава същевременно съзнателно осъществяване на обективните цели на развитието на обществото, които без неговата съзнателна помощ би трябвало да останат абстрактни възможности.
Но какво се е променило заедно с тази гледна точка в социален план, дори в самата възможност мисловно да се заеме определена позиция по отношение на обществото?
Първо - абсолютно нищо не се е променило. В крайна сметка пролетариатът се явява като продукт на капиталистическия обществен ред. Формите на неговото съществуване са скроени по такъв начин, че реификацията трябва да бъде изразена в тях най-ярко и представително, причинявайки най-дълбока дехуманизация.
Следователно пролетариатът споделя с буржоазията овеществяването на всички прояви на живота. Маркс заявява: „Имащата класа и класата на пролетариата представляват едно и също човешко самоотчуждение."
Първата класа се чувства удовлетворена и утвърдена в това самоотчуждение, възприема отчуждението като доказателство за собствената си сила и има в него вид на човешко съществуване.
Втората класа се чувства унищожена в това отчуждение, вижда в него своето безсилие и реалността на нечовешкото съществуване.
Така изглежда сякаш, че нищо не се е променило в обективната реалност, само „гледната точка на неговото обсъждане” става различна, а неговата „оценка” придоби нов акцент. Този външен вид всъщност крие много важен момент от истината.
Обективната реалност на социалното съществуване в своята непосредственост е „една и съща“ за пролетариата и буржоазията. Но това не пречи на специфичните категории на посредничество, чрез които и двете класи издигат тази непосредственост до съзнанието, чрез които чисто непосредствената реалност се превръща и за двете класи в истинска обективна реалност - тези категории трябва да бъдат фундаментално различни поради различната позиция на двете класи в „един и същ икономически процес".
