ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ново проучване добавя нов аспект към дебата за несигурната заетост: от значение може да е не само колко работят хората, но и доколко непредвидимо се променя работното им време.
Изследването, публикувано в SSM – Population Health, обхваща над 61 000 американци в трудоспособна възраст и използва свързани данни от текущото проучване на населението на САЩ. То установява, че променливото работно време е свързано с по-голяма вероятност от влошаване на здравето при мъжете, които продължават да работят. При жените негативният ефект върху здравето по-често се изразява в намаляване на работното време, отсъствия или напускане на работа по здравословни причини.
„Качеството на работата е от значение и включва не само заплащането, придобивките или общия брой работни часове, но и стабилността на работния график и произтичащите от това последици за здравето – област, която досега е била недостатъчно изследвана“, заяви авторът на проучването Синъиен Циани Лу.
В изследването са включени и данни за работници, които са намалили работното си време, прекъснали са работа или са напуснали заради здравословни проблеми – група, която често е била изключвана от предишни проучвания, съобщи „Евронюз“.
„Разширяването на извадката отвъд постоянно заетите „оцелели“ ни позволява да видим по-широката група хора, която също е изложена на риск“, каза Лу.
Изследователите са анализирали самооценката на здравословното състояние на участниците и промените в броя на работните им часове от месец на месец. Работниците със стабилен график са имали сравнително постоянен брой часове, докато при тези с резки колебания е била отчетена висока нестабилност на работното време.
Като пример е посочен работник, чието работно време се е променило от 20 часа през един месец на 60 часа през следващия, останало е 60 часа още един месец и след това отново е спаднало до 20 часа.
Разлики между мъжете и жените
При мъжете подобно ниво на нестабилност е било свързано с прогнозна вероятност от влошаване на здравето от 38%, в сравнение с 28% при работник със стабилна 40-часова работна седмица.
Същевременно вероятността за запазване на стабилно здраве е намаляла постепенно от около 46% до 38%, докато прогнозната вероятност за подобряване на здравословното състояние се е променила незначително.
„Съвсем ясно е, че въпросът не е в абсолютния брой работни часове. Проблемът е по-скоро в пропорционалната промяна – една седмица нагоре, следващата надолу. Може би хората могат да се адаптират към общото количество промени, но не и към внезапните колебания. Това е нещо различно“, обясни Тим Ляо.
При жените обаче се наблюдава различна тенденция. Сред жените, които са останали на работа, изследователите не са установили статистически ясна връзка между променливото работно време и влошаването на самооценката на здравето. Когато обаче анализът е включил работници, които са намалили, прекъснали или напуснали работа заради здравословни проблеми, се е появила различна зависимост.
Прогнозната вероятност за ограничаване на трудовата дейност по здравословни причини се е увеличила от около 2,5% до почти 8%, когато нестабилността на работното време е нараснала от най-ниските до най-високите наблюдавани нива.
Това разграничение е важно, тъй като проучванията, които се фокусират единствено върху хората, които продължават да работят, могат да пропуснат работниците, чието здраве се е влошило дотолкова, че е повлияло на трудовата им заетост.
Това явление е известно като „ефект на здравия работник, който оцелява“. Работниците, които се разболяват твърде тежко, за да продължат да работят, могат да напуснат пазара на труда. В резултат остава по-здрава група работници, което може да създаде впечатление, че рисковете на работното място са по-малки, отколкото са в действителност.
„Моделирането по пол, което разработихме в това проучване, потвърждава значителните различия в начина, по който здравето е свързано с трудовата заетост при мъжете и жените: нестабилността в работното време се проявява като влошаване на здравето на работното място при мъжете – особено при по-голям брой седмични работни часове – и като ограничения в трудовата дейност по здравословни причини или оттегляне от активна заетост при жените“, заяви Лу.
„Нестабилността на работното време не е просто неудобство при планирането, а свързан с пола здравен риск на ниво население и именно затова трябва да му обръщаме внимание“, добави тя.
