ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-рано през 2023 г. бизнес, общини, агенции и фирми ще имат достъп до средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това коментира бившият вицепремиер, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев. Прогнозата му бе потвърдена от икономически и финансови експерти.
Подчертано бе, че при най-оптимистичния сценарий парите биха дошли в страната ни най-рано през май, което означава, че достъпът до тях ще е възможен в първите месеци на следващата година.
България вече се движи с 13 млрд. лева назад, категоричен е Томислав Дончев пред "Труд". Той подчерта, че последиците от бавенето на плана за възстановяване ще бъдат тежки за бюджета и за икономиката на страната.
Резултатът от бавенето са нереализирани инвестиции във всички ключови сектори, невъзможност да се правят реформи и политики, коментира депутатът от ГЕРБ.
Другият негативен ефект, който бе изтъкнат от представители на бизнеса е свързан с невъзможността България да компенсира последиците от кризата, както и да ускори икономическото си развитие. Това означава да се оформи пропаст между страната ни и другите държави от ЕС.
“Неполучаването на средствата, при условие, че всички останали страни от ЕС работят с тези пари означава да се оформи една пропаст между България и другите страни членки. Не е за подценяване и ефектът върху бюджета, защото една голяма част от приходите са базирани на плана. В миналогодишния бюджет беше предвиден аванс по плана, такъв не е получен и тази година няма как да бъде получен, защото крайният срок за получаване на този аванс от 1,6 млрд. лв. беше декември, миналата година”, коментира Томислав Дончев.
Той подчерта, че съществените въпроси са кога ще има официално изпратен план, кога ще бъде одобрен този план и кога България ще започне да получава пари по него.
Миналата седмица в петък, по време на блиц контрола в НС Дончев попита премиера Кирил Петков какво се случва с целия пакет европейско финансиране. Петков отговори, че планът е изпратен и очакваме коментар.
Същия ден, следобед от ЕК опровергаха Петков като обявиха, че последната версия на плана, която имат е изпратена на 15 октомври.
Оттук нататък проектите по плана трябва да се финансират от държавния бюджет. Когато разходите бъдат направени, документите (фактурите след съответната процедура по проверка) се изпращат в Европейската комисия (ЕК), която решава дали да ги осребри.
Експерти, работили по плана за възстановяване припомниха, че всяко нововъведение в него отнема около месец и половина. През този период се изработва система от индикатори, прави се предварителна оценка на въздействието и независим одит на ценообразуването от Изпълнителна агенция “Одит на средствата”. След това планът трябва да бъде приет от Министерски съвет и да бъде подложен на обществено обсъждане. Такова е изискването по регламент.
Процедурата е когато има забележки от ЕК, да им се отговори. Комисията може да приеме коментарите, или да не ги приеме. Ако приеме всички коментари, планът би могъл да бъде одобрен. Сега се случва нещо различно - планът за пореден път се пренаписва, а няколко министри обявиха, че ще правят промени в него в областта на енергетиката, на културата, на транспорта.
При пренаписване ЕК трябва отново да разгледа всички нови предложения за проекти, което ще отнеме поне два месеца, категорични са експерти, работещи по европроекти.
Изявления на премиера Кирил Петков за Плана за възстановяване:
20.06.2021 - Няма да имаме втори такъв План
Не вярвам, че ще имаме втори такъв План за възстановяване. Един път ни се е случило такива огромни пари да влязат. Тези пари трябва да могат да имат дългосрочен ефект.
Най-важното е не идеята държавните пари да се дадат на някой, а държавните пари да стимулират частни инвестиции. (интервю за БНР)
28.06.2021 - Правим го наново
Изцяло преработваме два проекта в Националния план за възстановяване и устойчивост, който предстои да предадем в Европейската комисия. Правим ги абсолютно наново. (интервю за BgOnAir)
03.08.2021 - Трябва да не е популистки
Разгледахме много внимателно структурата на икономиката, това което видяхме е, че 15% от компаниите имат експортен потенциал, а 85% работят локално.
Тези 85% не вкарват свежи пари, има 1,5% от фирмите, които са с продуктивност над средната в Европа. Трябва План за възстановяване, който е амбициозен, а не популистки. Ако се фокусираме над тези 15% от фирмите и те започнат да имат продуктивност над средната, то икономиката ни ще се промени изцяло. (пред БНТ)
17.12.2021 - Ще го забавим с няколко седмици
България ще направи промени в Плана за възстановяване и устойчивост. Иcкaмe дa пoмиcлим пo нaй-дoбpия нaчин зa eнepгийнaтa cиcтeмa - кoгaтo гoвopим зa пapoгaзoвa цeнтpaлa, дa изпoлзвaмe тoзи мoмeнт дa нaпpaвим нaй-дoбpoтo зa Бългapия. Дopи дa зaбaвим c някoлкo ceдмици Плaнa, пo-дoбpe дa cмe гo нaпpaвили възмoжнo нaй-дoбpe. (след първата си среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел).
04.02.2022 - Предаден е в ЕК
Директно мога да кажа, че Планът за възстановяване и развитие е предаден на Европейската комисия и тя го разглежда. (по време на блиц контрол в НС)
04.02.2022 - По-добре е да изчакаме 2-3 седмици
Ще има обществени обсъждания по Плана. Много по-добре е да изчакаме още 2-3 седмици, отколкото да похарчим милиарди, които да променят бъдещето на България по ужасно грешен начин за част от политиките, които ние заварихме, наследени точно от вашата работа (В НС в отговор на въпроса на Томислав Дончев - “Защо никой не е виждал новата версия на Плана?”)
