ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Инфлацията в еврозоната ще скочи средно до 2,7% тази година, но ще се върне близо до целта от 2% на Европейската централна банка още през следващата година, според тримесечното проучване на ЕЦБ сред професионални анализатори, предаде Блумбърг.
Респондентите преразгледаха значително очакванията си за 2026 г. - от 1,8% при предишното проучване, като същевременно виждат покачване на цените с 2,1% през 2027 г. и с 2% през 2028 г. В същото време те прогнозират малко по-бавен икономически растеж спрямо предходното проучване на ЕЦБ.
Отделно корпоративно проучване на ЕЦБ пък заключава, че по-широкото прехвърляне към крайните цени на по-високите разходи за енергия поради войната в Иран "може да е по-постепенно, отколкото в миналото", но също така предупреди, че нещата могат да се влошат, ако конфликтът не приключат скоро.
Данните идват, след като през миналата седмица ЕЦБ запази лихвените проценти непроменени, но същевременно сигнализира, че увеличение на лихвените проценти ще бъде разгледано на следващото заседание. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви в петък, че подобен ход ще е необходим, ако няма значително подобрение в перспективите за инфлацията и икономическия растеж.
Докато някои от колегите му повториха подобни коментари, други възприеха по-предпазлив тон, като управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас заяви, че рискът от рецесия е "реален", а финландският му колега Оли Рен твърди, че все още "няма очевидни признаци" за това, че предизвиканата от войната по-висока инфлация се отразява на икономиката чрез по-високи заплати и цени.
Анализът на ЕЦБ сега е фокусиран върху риска от така наречените косвени и вторични ефекти – като например натрупване на натиск за нарастване на заплатите и повишаване на инфлационните очаквания сред потребителите и компаниите.
Корпоративното проучване на ЕЦБ показа, че покачването на цените на петрола през март се предава бързо върху продажните цени на повечето зависими от петрола стоки и услуги, но също така подчерта, че поне големите фирми са склонни да бъдат по-добре защитени срещу колебанията в цените на енергията, отколкото през 2022 г., ограничавайки негативното въздействие.
Ако войната в Близкия изток не приключи скоро обаче, "това вероятно ще предизвика прекъсване на веригите за доставки, оказвайки значителен допълнителен натиск върху цените и ограничавайки търсенето", се казва още в проучването.
Опасенията са свързани в значителна степен с потенциалния недостиг на водород и хелий.
"Прекъсване на доставките от този характер може да генерира инфлационен натиск, подобен на този, наблюдаван по време на пандемията от Covid-19", се посочва в последното проучване на ECB, като се подчертава, че има няколко смекчаващи фактора, като например по-слабото глобално търсене.
Според ЕЦБ, "за повечето респонденти основната загриженост идва от въздействието, което войната би имала върху потребителското доверие и следователно върху крайното потребителско търсене".
Що се отнася до растежа на заплатите, проучването показа, че компаниите все още очакват забавяне до 2,9% и 2,8% тази и следващата година от 3,5% през 2025 г. Въпреки това, няколко от корпоративните респонденти направиха малки корекции нагоре на очакванията си за 2027 г. с оглед на войната, докато по-голям брой от тях видяха последната само като риск от нарастване, съобщи ЕЦБ.
