Проф. Александър Джеров пред ПИК: Управляващите са нелегитимни, местните избори ме обидиха като българин! ГЕРБ влезе в коалиция с възможно най-неподходящите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
34 г. изминаха от началото на демократичния преход у нас. В петък отмина поредният 10 ноември.
Равносметката за изминалите години е отчайваща. България върви все по-надолу, народът обеднява все повече и губи надеждите си.
Последните избори са огледало на отчайващата ситуация в страната. Хората, които излизат да гласуват, намаляват все повече. Защото няма на кого да дадат доверието си - партиите са все едни и същи, а посланията им са кухи и популистки.
Потърсихме за коментар именития юрист и парламентарист проф. Александър Джеров. Той е един от най-знаковите политици от началото на прехода у нас. Председател е на законодателната комисия и член на комисията по изработването на Конституцията във Великото НС. Оглавява законодателната комисия и в 36-то народно събрание. Заместник-председател е на 38-то НС.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Какво се случи от 10 ноември 1989 г. досега, проф. Джеров?
- Пълен провал. Самият 10 ноември 1989 г. е голяма дата за България и за историята ни. Но всичко, което стана след него, е сриване надолу.
Не постигнахме очакваното преди 34 г. Надеждите ни бяха големи, чакахме с трепет, че България ще тръгне напред. А тя тръгна, но назад.
Получиха се, меко казано, неприятни резултати.
- Защо? Другите страни от соцлагера отдавна развиха икономиките си, а ние се саморазрушаваме?!
- Не се намериха хора, които да мислят за България и за бъдещето на народа. Колкото и тривиално да звучи. Но, за съжаление, е истина.
Малко надежда възлагам на ГЕРБ, без да съм им адвокат. Но явно и те не издържат на напрежението. Влязоха в коалиция с възможно най-неподходящите, да. Но никой не знае каква е целта на занятието. Поне излязохме от серията на служебните правителства, които бяха пагубни за България.
- Не Ви ли обижда тази зависимост от Посолството, за която управляващите сами си признаха?
- Не знам кой ни ръководи. Но съжалявам, че държавата не върви.
Все търсим кой да ни оправи. Сякаш нямаме свои хора. А ние имаме много интелектуалци. България е богата на умни и можещи хора.
Все се връщам назад в историята. Да си спомним първото народно събрание, когато сме показали как след 500 г. робство е имало българи, които са дърпали държавата напред. Това са били хора умни и можещи, имали са надежда и желание да видят една просперираща България.
Ако половината от тези хора възкръснат сега, положението щеше да е много по-добро.
А сега нямаме и нови партии, които да съответстват на нуждите на държавата. Те не са самостоятелни не само от Посолството, но и във вътрешен план.
- Когато бяхте във върховете на политиката в първите години на прехода, мислехте ли, че ще стигнем до сегашното положение?
- Никога. Дори и в най-лошите си прогнози не съм допускал такъв сценарий.
Нямаше такива изгледи тогава. Когато се върна в нашето време, си спомням един развълнуван народ. Помня митинга на Цариградско шосе и надеждите на тези хиляди хора за по-добро бъдеще на България. А сега всичко пропадна.
- Връщам се на думите Ви за липсата на нови партии. Това ли е причината все по-малко хора да гласуват на избори?
- Абсолютно, да. Няма нищо ново, нищо българско на политическия небосклон.
Вижте колко хора не гласуваха на последните избори. Има много бюлетини, които не могат да се открият. Българите родолюбци ги няма. Всеки се е затворил и не отива да гласува.
Хората показаха, че не уважават нито една от партиите.
Няма група българи, които да се съюзят и да дръпнат България напред.
- По времето на соца толкова ли бяхме зависими от Русия, колкото сега от САЩ и тяхното Посолство?
- Не знам. Но е ненормално да търсим все помощ отвън, вместо ние сами да си помогнем.
Пак ще повторя, имаме достатъчно кадърни хора. Няма нужда никое посолство да ни направлява.
- Да, но тези хора ги няма в политиката?!
- Тежко е, когато си зависим от някой шеф дори. Тъжна работа. Не се допускат умните хора до властта. Все едни и същи хора стоят и се разпореждат с нас. Много, много тъжно.
- При тази малка избирателна активност можем ли да приемем управляващите за легитимни?
- Никак не са легитимни. Този парламент нека види каква част от българския народ представлява. Каква сила имат те? Като направят елементарна сметка, ще разберат, че са нелегитимни. И парламентът е нелегитимен.
Депутатите нямат думата, защото представляват изключително малка част от народа.
Това НС не е на народа. То няма качества да се обажда, камо ли да променя Конституцията.
- Но депутатите все за конституционни промени говорят?!
- Да видят какво никакво народно представителство нямат и да спрат да се обаждат.
Конституцията не е за всеки и не се променя за часове.
Конституцията не трябва да бъде свързана с политическите интереси. Разбуташ ли я, може да разрушиш държавата.
В парламента в момента има една малка групичка, която не е подкрепена от народа.
Поне да седнат, вместо да се ругаят и да си крещят, да свършат някаква работа. Но да не пипат Конституцията. Нито имат уменията, нито знанията, нито представителността да правят това.
- Тъжна картинка обрисувахте. Има ли някаква светлина в тунела все пак?
- В момента не. Пълно отчаяние.
Парламентът е във война. Не могат да свършат и елементарна работа. Ето, нямаме бюджет за следващата година. Това е един от многобройните примери. Къде са законите, които трябва да се гледат?
- Говорим за парламента, а местните избори - те какво ви показаха?
- На тях се случиха неща, които ме обиждат като българин.
Как може в един имот да бъдат записани 60 - 70 - 80 човека, които нямат никакво отношение към съответното народонаселение?!
Не може да ми платят да гласувам за едикого си.
Това е толкова обидно.
Полицията се стреми да тури някакъв ред, но не може.
Как може протоколите да са задраскани, надраскани, подправени?
Това е отчайващо положение. Може ли неграмотни хора - не могат да четат, не знаят български език, да ги слагат да отразяват разултатите от изборите.
Такива действия не е имало в нашата история, даже и в най-тежките моменти.
