Проф. Александър Джеров с ФУНДАМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ пред ПИК: Депутатите не могат да бъдат врагове и чужди подметки - да седнат на онова, на което се сяда, да си изберат председател и да започнат да работят

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

България се намира в невиждана парламентарна криза. Осем пъти се провалят депутатите в избора на председател.

Държавата е в криза. След като парламентът не успява да излъчи председател, не може да бъде избрано и редовно правителство. Блокажът е на всички нива. И изход засега не се вижда. 

Потърсихме за коментар именития юрист и парламентарист проф. Александър Джеров. Той е един от най-знаковите политици от началото на прехода у нас. Председател е на законодателната комисия и член на комисията по изработването на Конституцията във Великото НС. Оглавява законодателната комисия и в 36-то народно събрание. Заместник-председател е на 38-то НС.

Интервю на Албена БОРИСОВА

- Какво се случва на парламентарния фронт, проф. Джеров?

- Това е трагедия. Нашият парламент трябва да разбере веднъж завинаги, че е български, а не партиен. Абсурдно е да има такива махленски отношения между депутати, които са избрани от народа. Те се държат като врагове. Дори нямам думи да квалифицирам това поведение. 

Депутатите не могат да бъдат скарани помежду си. Те са пратени от народа в парламента като негови представители да решават проблемите му. А не да се карат като в селска кръчма. 

Да не забравяме, че една немалка част от хората не желаят вече да гласуват. И така им поставиха лоша оценка. 

Ако държат на името си поне, депутатите трябва да се захванат за работа, а не да обричат България на безвремие. Пак ще го повторя, те не са врагове и не могат да бъдат, защото са представители на българския народ. А българите не могат и не бива да са врагове. 

– Какъв е изходът от тази криза? Дайте съвет на депутатите като именит юрист и конституционалист?!

- Да си седнат на онова, на което се сяда, и да разберат, че повече не могат да бъдат чужди подметки. Защото на първо място са българи. 

Ако не могат, значи не са за парламента. Не може да има линии и граници. Трябва да се гласуват закони. За какво се карат, какво делят?

- Власт и влияние, не мислите ли?

– Боже мой, каква власт, какво влияние? В тази неработеща държава. Това са хора, които не стават за представители на народа си. 

- Още преди десетилетия Вашият колега Георги Марков изрече крилатия израз "Избори до дупка". Това ли е решението за сегашното положение?

– Георги Марков е много умен човек и политик. Ако се вслушат в неговите думи, ще се стреснат от това как допуснаха да има толкова парламентарни заседания във вреда на българския народ. 

За изборите до дупка не мисля, че са решение. Защото харчим много пари и създаваме лошо впечатление за нас пред света. 

След Освобождението се намериха пламенни хора, които живота си дадоха за родината си. Сега какви са тези, които не знам за какво се карат. На какво прилича това? То е антинародно държание. 

България е една. И тя има една цел - да върви напред. Не може да правим на всеки три месеца избори. 

- Допускахте ли, че ще стигнем до сегашното положение, когато градяхте демокрацията в първите години на прехода?

- Не, никога. Не съм допускал такъв лош сценарий и в най-страшните си кошмари.

Тогава бяхме разумни хора и осъзнавахме, че трябва да помагаме на нашата родина. И нещата вървяха. Великото НС и следващият парламент бяха все събрания на хора, които мислеха за България. Бих го написал с големи букви. И в тези мои думи няма патос, просто е истина.  

Когато се върна в нашето време, си спомням един развълнуван народ. Хората имаха надежди за по-добро бъдеще, а сега всичко пропадна. 

– Минаха 35 г. от това време. Каква е равносметката Ви?

- Пълен провал. 10 ноември 1989 г. е голяма дата за България и за историята ни. Но всичко, което стана след него, е сриване надолу. 

За 35 г. не постигнахме това, което очаквахме. Имахме големи надежди. Чакахме с трепет и вълнение как България ще тръгне напред. Тя тръгна, но назад. Жалко, много жалко. 

- Много тъжно звучите... Не виждате ли изход?

- Дай боже. На това се надявам. Все търсим кой да ни оправи. Сякаш нямаме свои хора. А ние имаме много интелектуалци. България е богата на умни и можещи хора. Те трябва да влязат във властта.