Проф. Андрей Пантев: Непрекъснато предлагам брак на жена ми, тя отказва

В Америка ми липсваше това, че не мога да напсувам шефа си, жалва се историкът

Историкът проф. Андрей Пантев има много страсти и все исторически. Свикнал е да живее в миналото и настоящето, а често казва, че мъдростта го спохожда винаги когато запали лулата си. За първи път депутатът повдига завесата на личния си живот и разкрива коя е най-голямата му страст в ежедневието. Това е любимата му жена Цецка, с която дели покрив вече 22 години, но все не успява да поведе до венчилото. Живее в малък апартамент и често нарича своето жилище - шофьорско. "Определям го така заради размерите, но се радвам, че носи частица от нас самите, от мен и от жената, която обичам. Връзката им започва прозаично, а професорът дълго време се старае да й се хареса. "Като я видях за първи път си казах, че е недостижима". Така продължихме цели 10 години. Тя беше моя студентка", спомня си началото Пантев. 22 години са все заедно, но днес историкът заключава, че е грешка , че не са подписали граждански брак. “22 години малко нелепо е да кажеш – жена ми. По-добре щеше, ако бяхме подписали. Аз непрекъснато й предлагам, но тя все отклонява. Човешката душа трябва да си пази тайните. При нас обаче доминира най-вече любовта. Ние сме триумф на любовта”, казва  с гордост историкът. Професорът признава със смях, че разсеяността е негова типична черта и разказва как веднъж си забравил палтото след дружеска почерпка на студентски празник. Преди промените историкът преподава Балканистика в чужбина. "Почувствах се ограничен по балкански и се върнах", спомня си днес. Никъде не съм бил на толкова цивилизовано, но и на толкова скучно място. В Америка ми липсваше мириса на чесън и това, че не мога да напсувам началника си", споделя Пантев. Андрей Пантев казва, че пропуснал да бъде ревнив към дъщеря си. Не усетил как “женският татко” в него бил позакъснял със съветите си. Затова пък е готов да поговори с внучката си Галя, когато й дойде времето за “важните философски неща”. “Тя ме нарича “Андрейчо”. Но все бяга от целувките ми”, смее се щастливият дядо. Професорът казва с мъдрост, че мимолетността на битието го е научила да бъде по-съзерцателен, по-обран, да си знае мярката. “Трябва да видиш един човек в драма, дори леко подпийнал – защото тогава неговите заучени рефлекси падат и той става такъв, какъвто е”, казва професорът. За Андрей Пантев лулата (превърнала се в негов символ) е като риза – за случай, сезон, настроение. Той с гордост показва колекцията си от над 100 лули. Веднъж професорът си загубил една от любимите лули. “За мен това беше катастрофично нещастие”, признава той. Накрая проф. Пантев завършва любовната си история  в типичен негов стил - с любим виц: “Истинският виц трябва да има лек оттенък на нещо неприлично. Ще ви разкажа един от най-характерните сюжети – за пияния преподавател и пияния студент", каза Пантев. Пияният студент влиза на изпит и казва: “На кого да говоря – на вас или на вас?" А пияният професор му отговаря: “Колко пъти съм ви казвал да не влизате по двама в стаята!”