ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По повод днешната кончина на проф. Александър Лилов потърсихме историка проф. Андрей Пантев, който има конкретни знания за приноса му за европеизацията на българското общество.
- Проф. Пантев, приживе Александър Лилов сякаш беше позабравен. Какъв бе приносът му за мирния преход?
- Лилов беше личност, която за минути те поразяваше с академизма си. Беше различен дори и тогава, когато беше временно потопен в едно безличие. Той имаше глобален поглед върху света.
- Какъв е приносът му на 10 ноември 1989 г.?
- За мен той беше единственият, който не се паникьоса и не раболепничеше след промените и не казваше „Нямам нищо общо с тази работа“. Той, заедно със Стефан Продев бяха хората, които не се скриваха зад чужди решения.
- Имаше ли роля за пренасочването на комунистите към социалдемокрацията и за преименуването на БКП в БСП?
Не зная, но той беше от първите, които възприеха израза „модерна лява партия“. Този израз повече или по-малко след това беше осъществен.
Забравя се подкрепата му за изграждането на по-независими творци през 70-те години, когато всяко другомислие се наказваше моментално и завинаги.
- По това време нямах вътрешни впечатления от ситуацията и динамиката на нашия културен елит. Но знам едно – Лилов се отнасяше с респект и почитание и разбиране към всички онези, които принадлежаха към истинския елит в науката, изкуството и културата. Той не възприемаше щампи, беше много предпазлив към думата „делото на Людмила Живкова“. Беше много уважителен към всички носители на тогавашната наша духовност и в това отношение можем да кажем, че в онези нелиберални условия той беше неконвенционален либерал.
