Проф. Антоанета Христова: Изненадаха ме протестите за Дебора. Тук има игра
Последвайте ни в Google News Showcase
Абсолютно се връщат моделите от мутренските години на 90-те години, защото прилагането на закона намаля и го отслаби. Демонстрира се газене на закона на високо ниво. А защо и тези отдолу да не го правят? Т.е. в момента всички първични инстинкти са на масата и няма кой да ги овладее. Когато няма прилагане на закона в държавата, лудите беснеят. Това казва проф. Антоанета Христова в интервю за "Марица".
Ето какво още казва тя:
Насилие в обществото винаги е имало и ще има - то е част от човешката природа. А задачата на обществото е да контролира тази природа. Законите са част от това да контролират първичните сили, които носим и при някои не са овладени.
Три много важни фактора водят до това сега да сме по-чувствителни към темата. На първо място е натрупването на много напрежение в резултат на политическата нестабилност и неспособността да планираш живота си, да се ориентираш. Ценностите се размърдаха, лъжата стана норма. А човекът се превръща в добър гражданин, когато има лидер, когато има ред. Тогава законът може да бъде налаган и гражданите се съобразяват с него. За съжаление, нито един от тези елементи не присъства у нас.
Голяма част от политическите процеси и промени не се разбират от гражданите. Те получават усещането, че това са неща, които не могат да контролират, че много хора са извън правилата и закона, че има хаос и игра, неразбираема за обикновения човек, несвързан с властта. Това от психологична гледна точка дава много високи нива на стрес. В резултат на това хора с по-високи нива на агресия започнаха да я изявяват много по-често и по-силно.
На второ място, това са модели, които приехме като добри и младежите ги следват. В някои региони наричат с респект тези хора с бицепсите, черната фланелка и татуировките Батката. Това е образът на мъжа, който носи сила, агресия, псевдомачовщина, не се съобразява със закона. За този тип хора са характерни и употребата на алкохол и дрога, нощният живот, чалгата като тип предпочитана музика. Това кара младите хора, които се идентифицират с тази подгрупа от обществото да се държат по-агресивно, особено тези с по-високи нива на агресия.
Третият фактор е законът. Но не са ни проблем законите, а това, че няма кой да ги спазва и да ги прилага. Очевадно е колко тежка психически и физически е телесната повреда на малтретираното момиче. И законът, какъвто е в момента, може да бъде приложен и е недопустимо извършителят да бъде пуснат. Това означава в съда да се каже на бялото черно, че съдията не си е свършил работата - поради лична преценка или стимулиране да вземе такова решение.
В психологията има понятие праг за агресия. На някои хора този праг е много висок, дори им се гади при мисълта за жестокост. Например има хора, които не могат да са лекари, защото не могат да гледат кръв. Но има и хора с много нисък праг на агресия.
Това момче, насилникът, очевидно е с много нисък праг - няма проблем да вижда кръв, ако иска да накаже - го прави.
Чисто психологически жената търси мъжкарското у партньора. И когато жената е по-семпла, тя не мисли за риска, привлечена е от повърхността - черната фланелка, бръснатата глава, големите бицепси, а и от парите.
Но през възпитанието и моделите това може да се контролира, но ние не сме го контролирали.
Много неща в България не са заложени да са тема на развитие, а са буквално пуснати без контрол в пространството.Например обществото не контролира чалгизирането. А то влияе силно.Но не през съдържанието на песните, а през стила, през групите, които се формират там, през хората, ползващи тази култура, и я превръщат в Батка. За съжаление, никой от политиците не се сети, че трябва да имаме културни модели на развитие.
Оставили сме младите на течението, и сега се тюхкаме: "Ох, какво стана!". И на всичко отгоре пак има среда, политици, които искат да обслужат себе си, а не обществото в тази ситуация. Вместо да се предприемат мерки след точна диагностика на проблема, посочване на причините, посочване на взаимосвързаните фактори в системата, очертаване на рисковете в перспектива.
Ами погледнете предлаганите промени в конституцията - няма едно нещо, което не е с висока степен на рисковост да предизвика срив на законността. Всъщност това, което правят политиците, е за собствена полза, не за обществото.
Изненадаха ме масовите протести за Дебора, както и всички около мен. Без да съм правила специално проучване. Определено има хора, които искат да излязат, да кажат: Стига, законът трябва да работи! За да излезеш на улицата, трябва да имаш ясен причинител на проблема и лице, срещу което да викаш, както и силно усещане за несправедливост. Истината е, че сме виждали още по-ярки случаи на нарушение на справедливостта, но това не е изваждало на улицата толкова много хора.
Позната от чужбина ми пише: "Българите се събудиха!". Чудя се как се събудиха изведнъж. Къде тук е играта, се питам. Да, може би на някои хора им е писнало. На това трябва да се радваме много. Но не трябва да се радваме на никой, който говори, че Истанбулската конвенция ще ни реши проблема, и на никой политик от управляващите, който се опитва да се лепва за протеста. Това са хората, които използват процесите, не ги решават.
Питам се дали хората на улицата биха излезли да гласуват за тези, които в момента управляват. Ако има такива, които гласуват, това означава, че имаме сериозен проблем със зависимост от насилие. И трябва да се търси истинска алтернатива.
Въпросът е какво ще гласуват сега. Промените, които чета, че предлагат, нищо няма да решат. Просто ще имитират активност, за да успокоят хората. И утре да се случи същото с друго момиче. Протестите имат значение, ще държат влага за известен период. Спрямо насилника сигурно ще има по-строго наказание. Но след два-три месеца случаят ще се забрави и можем да очакваме подобни случаи.
Всъщност много неща могат да се направят, но няма да ги кажа по медиите. Смятам, че хората, които управляват в момента, нямат интерес, а и капацитет да ги направят. Не могат да го направят хора, които се интересуват как да оцелеят, каквито са сега управляващите.
