Проф. Антоанета Христова с горещ анализ пред ПИК ТV - обясни защо ГЕРБ ще има много по-добри резултати от ПП и ДБ: Изборът на втори април ще е индикация за психичното здраве на нацията (ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
Войната в Украйна се отрази драматично на българските политици. Постави ги в ситуация да бъдат принудени да заемат страна. Заемайки страна, пролича на първо място ценностната им ориентация, а на второ - влиянията, които имат. Крайният резултат в момента не е много добър нито за тези, които крайно подкрепят Путин и войната в Украйна, защото в България има такива политици, които през призмата да няма война на практика защитават руските интереси. Нито пък за тези, които подкрепят действията на САЩ и позицията на ЕС. Така коментира политическият психолог проф. Антоанета Христова пред ПИК ТV отражението на войната в Украйна върху българските политици.
По думите ѝ и за едните, и за другите ситуацията не е добра, защото притискайки ги, войната ги е накарала да заемат позиция и да формират послания, които не са в тяхна полза. Според нея теренът в момента е представен от обществени нагласи, които са против и едните, и другите: против Русия, против САЩ, против ЕС.
По думите й се наблюдава засилване на патриотично-националистическите политически формации като "Възраждане", защото е заложено в психологията на българите да се съпреживяват като жертва на други външни сили. Това според нея се дължи и на липсата на политическо говорене от страна на политическите сили, което да ни даде самочувствие и да ни каже, че сме се справили в различните исторически периоди, в които сме водили войни.
"Говоря за двете световни войни, за Турското робство и особено за демократичния период след 1989 г. Той беше посрещнат с огромна емоция, с надежда, но този период, като че ли отново не беше в полза на гражданите. Към днешна дата изглежда, че е бил в полза и все още се води битка за ресурси от едни наши другари отпреди 1989 г. Към днешна дата техните деца са на терена. Битката, която допуснахме да се случи в момента, е битка между децата на другарите, на номенклатурата и гражданите, които са част от демократичната общност", аргументира се политическият психолог.
По думите й обикновеният гражданин, който не е в групата на децата на олигарсите и номенклатурата, се чувства минат. Според нея българинът не е толкова глупав, за да не може да прецени, че разпределянето на глобалните ресурси между великите сили не е свързано с печалба за него.
"На фона на това психологическо усещане за жертва и за загубили от дългия период на демократични промени, а и на историческа памет, българинът не харесва външните фактори, отрича ги и не се опитва да им влезе в положение. Патриотичната тема е силна в момента, защото и либерализмът разочарова всички. Кирил Петков и групичката на ляволиберално популистко присъствие в България, посрещнато отново от някои хора с надежда, показа, че и това е една голяма заблуда и лъжа", допълни анализа си проф. Христова.
По думите й българите сме запазили желанието да спасим себе си и собственото си семейство. Според нея затова той не разглежда външните фактори като фактори, които могат да му помогнат в това. Затова и бъдещето е на консервативно-патриотичното мислене.
"Разочарованието е оттеглило българина от желанието му да участва активно в политиката. Да влезеш в политиката се разглежда като работа, която носи доход, ако си избран за депутат или си някъде в правителството. Това е работа, която носи доход, но не носи чест и достойнство, не носи добър имидж. Това е презряна работа от българите. Човек обаче трябва да бъде активен и да гласува. Това е смисълът на демократичните практики', категорична е проф. Христова.
Според нея, ако не го правим, малцинството на управляващите ще продължи да се чувства по същия начин. Тя отбеляза, че именно мнозинството са тези, които са недоволни и търсят решение и легитимният начин да изразят своето отношение е да осъзнаят, че никога няма да бъдат докрай доволни и винаги ще бъдат неудовлетворени от това малцинство. Затова винаги ще трябва да избират по-малкото зло.
"Това е мислене, което трябва да се разбере от гражданина, който живее в демократична среда. Битката винаги е между по-малкото зло и че това ги задължава в името на самите себе си да могат да контролират крайния резултат от изборите. С по-голяма активност могат да минимизират манипулацията на изборите. Това е личната ни полза и тя никога не е разказана добре от политиците", аргументира се Антоанета Христова.
Според нея и темата за влизането ни в Шенген е тежка, защото нямаме разказ по нея от политиците. Затова и има огромни страхове у хората за влизането ни в еврозоната, които не са разсеяни от политиците.
"Нито в едната, нито в другата посока има сигурност, че институциите дават коректна информация и че институциите ще се справят с възможните бъдещи кризи. Българинът е готов да тръгне и да избере тази политическа формация, като дава някакво усещане за устойчивост, стабилност и предизвиква някаква степен на доверие. В момента отделният човек се справя въпреки институциите и държавата. Гражданите избират между първичния си усет "имам период, в който съм бил устойчив" и затова моята прогноза е, че ГЕРБ ще има много по-добри резултати. ГЕРБ показваше системен растеж на благосъстоянието и устойчивост. Другата част от политическите партии е източникът на неустойчивостта. Източникът на скандалите и на срива в усещането на стабилност. Изборът ще бъде между двете. Ако видим, че обществото избира или има достатъчен брой хора, които са активни, да изберат неустойчивостта и скандалите, това означава, че имаме много сериозен психологически проблем. Това ще означава, че обществото трябва да се лекува", уточни проф. Христова.
Според нея не е нормално да се живее в държава, в която парламентът не може да направи бюджет, не може да излъчи състав на съдебните органи и институциите са пред срив. Ако сме малко отговорни към държавата, това трябва да ни тежи, отсече политическият психолог.
"В момента имаме доста ясен избор между по-малкото зло. От тази гледна точка съм убедена, че поведението на българите граждани на 2 април и техният избор ще бъде индикация за нашето психично здраве", заключи проф. Антоанета Христова.
Целия разговор вижте във видеото.
