Проф. Божидар Димитров сензационно пред ПИК и "Ретро": Малограмотници изкараха, че съм покръстил Бойко
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
- Почти две десетилетия проф. Божидар Димитров управлява Националния исторически музей. За първи път в шефския стол на НИМ сяда през 1994 г. Заради конфликт с управляващите от СДС през 1998 г. е уволнен. През 2001 г. е възстановен след конкурс.
- Три години е бил член на Националния съвет на БСП. От висшия партиен орган е освободен през 2005 г., защото подкрепи кандидатурата на Бойко Борисов за кмет, а не тази на червената тогава Татяна Дончева.
- Напуска БСП преди парламентарните избори през 2009 г. За кратко бе министър без портфейл в кабинета „Борисов 1”.
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
- Проф. Димитров, каква е символиката в това, че окъпахте премиера Бойко Борисов с водата, бликнала от кладенеца на Голямата базилика в Плиска?
- Така милиони българи на рожден ден, на имен ден или просто ей така – за здраве, се поливат с вода. Това не беше покръстване, както някои погрешно смятат. Бойко Борисов, както и аз самият, сме кръстени. Някои обаче го разбраха превратно. Те са малограмотни плямпала.
- Този акт не е ли антиканоничен?
- Антиканонично ли е да поръсиш някого за здраве за рождения му ден, трябва ли непременно да участва църквата? Това си е стар народен обичай за здраве и за успех.
- Приключи един нелек политически сезон. Не падна ли тежестта му върху народа, адекватни ли бяха политиците, какво свършиха?
- Тежестта върху обикновените хора падна още през 1989 г., когато избрахме, вече за всички е ясно, неправилен модел за демократично развитие. Много обичаме да говорим за преход, станало ни е мантра. Преход от 25 години няма никъде в световната история. Преходите обикновено траят от две до три години. В Чехия например беше толкова. Изкараха всички предприятия на тезгяха – кой колко дава, чукчето... И даже казаха, че много са се забавили с приватизацията. При нас дори и днес има крупни неприватизирани предприятия. Друг е въпросът, че предприятията се раздържавяваха по най-ваджишкия начин – чрез обезценяване и източване. Затова и някои въобще не тръгнаха. За скрап бяха продадени чисто нови машини заедно със сандъците.
- Голяма част от времето на народните избраници бе посветена на съдебната реформа. Какво разбраха хората от тези политически напъни и ще получи ли обикновеният човек повече справедливост?
- Препирните по отношение на съдебната реформа изглеждаха доста абстрактни за преобладаващата част от българското население. Изисква се действително висше юридическо образование, за да разбереш за какво става дума. А хората се интересуват само от това да получат правосъдие. Тук вече се намесва и субективният фактор. Каквито и конституционни промени да направим, ако съдиите, прокурорите и следователите не са свестни, почтени хора, няма да има справедливост и правосъдие. Така че нещата много опират до това, което казваше царят – „промяна на чипа”. Не е толкова до конституционни промени, защото и сега, при тази нормативна база, пак може да има правосъдие.
- Проектът, лансиран от Христо Иванов и Радан Кънев, нямаше ли за цел да овладее системата на правосъдието отвътре за частни цели?
- Като че ли имаше нещо такова. Много критики, в това число на хора специалисти, които уважавам, като проф. Георги Близнашки, бяха, че се касае за прословутата формула „стани да седна”. Социологът Андрей Райчев пък твърди, че реформаторите тежат колкото една чучулига, но реват колкото един койот. И аз по принцип се отнасям с подозрение към напъните им във всяка област, защото за мен „реформатор” е пиар понятие. Всъщност става дума за пет партии, които понякога са коренно противоположни като идеология. И те самите не могат да се дишат, да стоят в една стая. Бламират се взаимно. Сега бламират Радан Кънев, защото казал, че ще иска предоговаряне на формулата за подкрепа на кабинета и извънредни избори.
- Совалките на премиера Борисов и формулата „Местан” не утвърдиха ли ДПС като незаобиколим фактор в българската политика?
- ДПС по принцип е трудно заобиколим фактор, защото това е единствената партия, независимо от провалите си, независимо от скандалите, които я съпътстват, която има траен електорат от неколкостотин хиляди души, който им позволява винаги да бъдат в парламента с около 40 депутати, гласуващи като стомана. Ние обаче не сме свикнали да приемаме, че когато се гласува даден закон, интересите и на управляващите, и на опозицията могат да съвпаднат. Това не значи непременно нова коалиция и съглашателство.
- Не е ли време Бойко Борисов да се освободи от Реформаторите?
- Първо, Радан Кънев няма до го бламират собствените му хора, защото въпросните партийки, обединени в блок, знаят много добре, че може и да не влязат в следващия парламент. Борисов пък не може да се освободи от реформаторите по демократичен начин, защото за тях са гласували шепа хора, но над 4 процента от избирателите, което значи, че законно са в политиката. И след като българският народ не е оказал пълно доверие на Борисов, има 83 депутати, а не 121, естествено е, че ще търси коалиционен модел. Този подход широко се прилага в цяла Европа, включително и в любимата ни и служеща за пример Германия. Но БСП не пожела да приложи германския модел. Така тя ще си стои в опозиция, а Борисов ще се опитва да прави това, което се нарича динамично мнозинство. Ако реформаторите отпаднат, няма да има мнозинство, правителството ще падне и трябва да се правят избори, а изборите горе-долу ще възпроизведат същия модел. Най-много да отпадне я „Атака”, я АБВ.
- С претенциите си реформаторите не извиват ли ръцете на Борисов?
- Естествено, че му извиват ръцете. Винаги малките партии, от които зависи много, го правят. В случая зависи правителството. А не е моментът да нямаме правителство – да влезем отново в цикъл: служебно правителство, извънредни избори.
- Бламирането на Плевнелиев за референдума не беше ли знак, че даже подкрепящите го сили вече го смятат за нежелан на „Дондуков” 2?
- Абсолютно същото си мисля. Най-вероятно, ако Плевнелиев бъде кандидат за президент, ще бъде кандидат на част от реформаторите. Колкото и странно да звучи, вицепрезидентката Маргарита Попова е много по-добре подготвена от него за този пост. Той е едно момче – комсомолско секретарче. В предишния си живот е бил ирландска овчарка. Поне да беше българско овчарско куче.
- Процедурно или по същество не се случи законът „Антикорупция” на Меглена Кунева?
- Съзнателно го отложиха за есента, за да може да бъде разгледан по-обстойно.
- Кървави ли ще са местните избори?
- Изборите ще бъдат кървави, но локално кървави. Само в големите общини те ще са партийни. Безспорни са фаворитите на ГЕРБ. Фандъкова в София, Димитър Николов в Бургас, Живко Тодоров в Стара Загора, Портних във Варна нямат конкуренция. Малко по-тежка е ситуацията с Иван Тотев в Пловдив. Що се отнася до малките общини, нещата са поставени на родов принцип. Показателен бе вотът в Сърница. Чак пък на второ място да излязат убедените реформатори със шалвари и забрадки?! Очевидно един от големите местни кланове се е присъединил към Реформаторския блок. Местните избори ще се печелят с от 9 до 50 гласа. В Несебър например не играят ГЕРБ и БСП, там в сблъсък са местните бизнес партии „Море”, „Небе” и „Земя”. При всички случаи обаче в национален мащаб ГЕРБ ще спечели със смразяващо мнозинство. Ще има сигурно поне 100 от общо 200 кметски места.
