Проф. Божидар Димитров: Създадена от българското военно разузнаване организация прави Илинденско - Преображенското въстание
Последвайте ни в Google News Showcase
През лятото на 1903 година, една организация, създадена 10 години по-рано от българското военно разузнаване, по желание на българския политически елит организира избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Това каза проф. Божидар Димитров, директор на Национален исторически музей, в ефира на Радио „Фокус“ – Пирин.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Той обясни, че всъщност самата организация има няколко имена до Илинденското въстание, като най-първото е Български македоно-одрински революционни комитети, второто - Тайна македоно-одринска революционна организация.
„Тя е била водена от български офицери от военното разузнаване. Това са Гоце Делчев и Даме Груев, и Гьорче Петров, и Иван Гарванов и много други. Тази организация трябвало да обедини българите от Черно море до албанските планини и въобще в тази част от българските земи, които остават в рамките на Османската империя, и която с едно всенародно въстание да поиска намесата на Великите сили – да разрешат българския проблем в Османската империя по начин, по който беше разрешен през април 1876 година. Приликите в действията и намеренията са повече от очевидни. ВМРО наистина издига концепцията за отделна независима автономна държава, но на българското население, а не на някакво друго измислено 50 – 60 години по-късно – македонско население. Това е така, защото българският политически елит прекрасно си дава сметка, че Великите сили не биха позволили България да се увеличи с 80-00 хил. кв. км и да стане велика сила, поне по територия. Те знаели, че много бързо великите сили по територия в Европа, стават велики сили във военно и икономическо отношение“, каза още проф. Димитров.
Според него затова въстанието се води изцяло от България и българския политически елит, който е на власт. „Той директно снабдява въстаниците с оръжие, „откраднато“ от българските казарми, формира в България чети, начело с български офицери, някои от които имат висок чин – да речем генерал Цончев или полковник Янков. Въстанието избухва поради многобройните провали, които стават. Това изнервя изключително много въстаниците и на 4 януари 1903 година вземат решение да вдигнат въстание. Много от ръководителите, включително и Гоце Делчев, предупреждават, че това ще бъде един ужасен край на тяхното дело, Даме Груев обаче отговаря: „По-добре ужасен край, отколкото мъки безкрай“, отбеляза проф. Димитров. Той уточни, че въстанието избухва, като се взема решението 7-те окръга на организацията да преценят как да въстанат – дали масово да въстане населението или да се излъчат чети, които да отидат в гората, където да започнат въоръжената борба. „В крайна сметка въстанието избухва масово само в 2 от 7-те окръга – в Одринския район и по-конкретно в Странджансакта му част и в Битолския революционен окръг. Навсякъде другаде действията се изразяват в участие на чети, което е добре, защото позволява да се запази икономическият потенциал и населението на въстаналите селища“, заяви проф. Божидар Димитров.
