Проф. Брайън Кокс: В момента сме единствената технологична цивилизация в Млечния път
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От симетрията на снежинките до ръба на познатата ни Вселена — световноизвестният физик проф. Брайън Кокс представя най-големите въпроси на науката пред българска публика с новото си турне „Възникване“.
Константин Динчев разговаря с него за сондите „Вояджър“ в далечния космос, потенциалните следи от живот на Марс и какво наистина означава да си човек в една безкрайна Вселена.
Проф. Брайън Кокс е доктор по физика на молекулярните частици и е работил по Големия адронен колайдер в ЦЕРН. По думите му за много учени пътят започва с чувство на удивление — нещо, което често се губи сред сложните математически данни, за да бъде преоткрито отново, когато споделяш науката с хората.
„Помня ясно как като дете гледам звездите и се питам колко са далеч и дали около тях има планети. Но това естествено те отвежда и до по-дълбоки въпроси като: Откъде идва всичко това и какво означава да живееш един кратък, крехък живот в една безкрайна и потенциално вечна Вселена?“, казва пред Би Ти Ви проф. Брайън Кокс.
„Когато започнах да правя телевизионни предавания и сценични шоута, започнах да мисля не само за физиката на елементарните частици, но и за геология, биология и химия. Започваш да виждаш как субатомните частици водят до свойствата на Вселената и... човешкото съзнание например“, споделя той.
Идеята как прости елементи създават невероятната сложност на Вселената ни е в основата на турнето на проф. Кокс.
„Шоуто започва с книгата на Йоханес Кеплер от 1610 година — „Шестоъгълната снежинка“. Той пита защо всички снежинки имат шесткратна симетрия. Днес обясняваме това с квантовата механика, но без нея, в крайна сметка, стигаш до стена“, казва проф. Кокс.
„Той не е знаел за съществуването на атомите и молекулите, но е бил достатъчно умен, за да зададе правилните въпроси. Като: Защо фундаменталните закони на природата са подредени така, че да позволят съществуването на снежинки, планети и цивилизации?“, посочва той.
„Кеплер признава в края на книгата си, че не знае достатъчно, за да отговори. Това желание да признаем, че не знаем, е самата същност на науката. Че има още знания, които трябва да придобием“, добавя проф. Кокс.
Кокс и екипът му комбинират визуализациите с въздействаща музика — включително колаборация на професора, който свири на клавишни инструменти от повече от 30 години, с рок иконата Пи Джей Харви в чест на космическите апарати „Вояджър“.
„Те пътуват в космоса от близо 50 години — най-отдалечените създадени от човека обекти, с които все още имаме контакт. Дори след половин век път, те едва са напуснали Слънчевата система, което само показва нейния мащаб“, казва проф. Кокс.
„Да, и двата апарата. Eдин от героите ми — Карл Сейгън, и жена му по това време — Ан Друян, създават тези съобщения за звездите на Златни плочи, както казахте, и добавят и музика към тях, защото музиката също е универсален език. И са се опитали да подберат песни от колкото се може повече държави и култури и, да, една от тях е българска фолклорна песен“, коментира проф. Кокс.
Както повечето неща във Вселената, поставянето на легендарната песен на Валя Балканска на златните плочи на „Вояджър“ се случва съвсем случайно.
През 1968 г. американският етномузиколог и фотограф Мартин Кьониг е пътувал в България, за да събира традиционна музика от региона. Тогава в Родопите, в малка класна стая в Смолян, преправена на музикално студио, записва 26-годишната Валя Балканска и изпълнението ѝ на „Излел е Дельо хайдутин“.
По-късно, през 70-те, когато НАСА възлага проекта „Вояджър“ на Карл Сейгън, Кьониг е в екипа му за подбор на музика за Златните плочи и лично настоява силно въздействащата фолклорна песен да бъде включена. Сейгън и жена му остават пленени от изпълнението.
„А по време на шоуто се свързваме на живо с мрежата за далечен космос на НАСА, за да покажем какво засичат апаратите. Понякога, точно докато стоя на сцената, някоя антена комуникира на живо с „Вояджър 1“ или „Вояджър 2“ на самия праг на междузвездното пространство“, казва проф. Кокс.
Турнето засяга и най-новите научни наблюдения — от аномалии във въртенето на галактиките, подсказващи, че Вселената ни математически може да наподобява вътрешността на черна дупка, до следи от живот на съседни светове.
„Шарките тип „леопардови петна“, заснети от марсохода „Пърсевиърънс“, загатват за възможни биосигнатури — това са форми, които на Земята се образуват обикновено от биологична активност, а не от геоложки процеси. Ако това се потвърди, би означавало, че на Марс е имало микробиологичен живот преди около 3 и половина милиарда години — приблизително по същото време, когато животът е възниквал и на Земята“, посочва проф. Кокс.
В контекста на възрастта на Вселената, която е на близо 14 милиарда години, проф. Кокс коментира и въпроса дали някъде другаде може да има еволюирал живот.
„Това, което знаем, е, че има стотици милиарди звезди само в Млечния път и мислим, че повечето имат планети. Та, със сигурност е повече от възможно да има цивилизации някъде там. Но не сме засекли такива“, казва той.
Това противоречие е известно като Парадокса на Ферми. Въпреки милиардите потенциално обитаеми планети в Космоса, небето ни остава мълчаливо.
„Не, не мисля. А и от това, което знам как работят правителствата, как се държат хората и по-точно учените, ако има такова откритие, то не може да остане в тайна толкова дълго“, казва проф. Кокс по въпроса дали може да има доказателства, че някой ни е посещавал.
„Моето лично предположение е, че в момента броят на технологичните цивилизации в нашата галактика Млечен път е точно една — ние“, посочва той.
„Но по-интересният въпрос за мен е не дали сме сами във Вселената. Защото със сигурност не сме, нали? Има два трилиона галактики във видимата Вселена. Със сигурност животът се е случил и на други места. Въпросът по-скоро е: Колко далеч трябва да стигнем, за да срещнем някой друг? Не микроб, а нещо, с което да можем да комуникираме? Не знаем отговора на този въпрос. Но при данните, които имаме в момента, бих казал, че е много далеч“, добавя проф. Кокс.
На въпрос дали очаква скоро някакво ново научно откритие или пробив да промени начина ни на живот или разбирането ни за Вселената, той отговаря, че „чудното нещо е, че никога не знаем“.
„Не знаем на какво ще са способни квантовите компютри след 10 години. Не знаем какво ще можем да правим с изкуствения интелект — тази идея, която ни предизвиква, плаши и удивлява“, казва проф. Кокс.
https://btvnovinite.bg/svetut/vietnamskata-kompanija-vinspace-pravi-krachka-kam-kosmosa-savmestno-sas-spacex.html
„Но науката ни позволява да развиваме все по-мощни технологии и ние трябва успоредно с това да развиваме и мъдростта да ги използваме безопасно и за доброто на всички“, посочва той.
Напомняне, че в една безкрайна и мълчалива Вселена нашите избори тук и сега, на Земята, имат по-голямо значение от всякога.
