Проф. Георги Рачев в ПИК и "Ретро": НЕОЧАКВАНА ПРОГНОЗА ЗА ЗИМАТА. Малък Сечко ни носи –10 градуса, после...
Последвайте ни в Google News Showcase
След непривично топлото време по празниците зимата се завърна с пълна сила. Колко ще се задържат ледените дни, задават ли се още положителни аномалии, какво казват двата големи световни модела за времето през януари и февруари, кое е новото нормално в климата – тези въпроси коментира за „Ретро“ топклиматологът проф. Георги Рачев.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
– Проф. Рачев, след топлото време по празниците зимата най-после дойде, дълго ли ще се задържи?
– Зимата си продължава с пълна сила. Дори в петък има голяма вероятност да настъпи една нова порция свеж полярен въздух от големите географски ширини, в резултат на което ни очакват студена събота и неделя. Особено в Западна България, където температурите ще бъдат доста ниски. В София е възможно да наблюдаваме отново ледени дни. Максималните температури ще бъдат около нулата и 1 градус под нулата. А в някои по-високи места ще бъдат минус 3. А минималните ще бъдат минус 6, минус 8, на места и до минус 10 градуса.
– Това си е сериозен студ.
– Не е кой знае колко страшно. Защото само преди 5 години точно по това време беше много страшно – от 8 до 13 януари 2017 г. в София имаше 5 поредни дни, в които максималната температура не се качи над минус 10 градуса. А сутрин беше минус 15, минус 17, в Кюстендил беше минус 25 градуса, в Сандански – минус 16 градуса и там Струма напълно замръзна, което не бяхме наблюдавали 50-60 години подред. Така че това студено наистина ще ни се стори студено на фона на топлите дни, които изкарахме досега.
– Всъщност досега почти нямахме зима.
– Никаква зима нямахме. Около 25 ноември ни заваля повече сняг, имаше натрупвания на лед, населени места, които изкараха по цяла седмица без ток, но, общо взето, това беше проявата на зимата. Сега Голям Сечко ще се развихри докъм 15-16-и с едни нормални януарски температури и малко по-ниски от нормата.
А после има два много големи сценария. Единият, към който се обединяват повечето метеорологични модели, е затопляне с над нормалните температури. По-малката вероятност е продължаване на зимата, само че с няколко степени по-топло, няма да ги има тези ледени дни. Минималните температури ще бъдат между минус 3 и 2-3 градуса, а максималните – между 2 и 7 градуса.
– Както в политиката властва некоалицията, в метеорологията май на мода е незимата...
– Да, образно казано, ако си играем с българския език, а той е много богат, има възможност за такива сравнения. Практически ние пак имаме зима, само че тази зима е т. нар. нова нормалност. Тя започва да прилича, макар и бегло, на Средиземноморието и ние я наричаме нежно солунска зима. И в Солун има сняг, и там има поледици, но морето е близко, то бързо трансформира въздуха и общо взето, и там е студено, но по-другояче. Няма ги тези пределно ниски минимални температури от порядъка на минус 20, минус 30 градуса.
– В Швеция преди дни паднаха до минус 40 градуса.
– Минус 43 достигна на едно място. Макар че шведите много-много не се плашат. Но и те изтръпнаха, защото отдавна не бяха виждали не толкова ниски температури, колкото един сравнително дълъг период на задържането им.
Това е и разликата между нашата зима в Южна България и зимата по Егейското крайбрежие. Там също има студ, но този студ не може, както в Горнотракийската низина, да не говорим за Северна България, да се задържи повече от едно-две денонощия. Хладно е, влажно е, но, общо взето, сравнително меко. Затова и практически ареалът на маслината, на оливата, стига точно до Промахон, до Беласица и до Родопите. Маслини у нас има много, но на много малко места, докато в Гърция те вече дават плод и са с промишлено значение.
Аз съм бил няколко пъти в Солун, когато ме е затискал 30-сантиметров сняг и там става голям цирк. Защото те нямат зимни гуми, трудно карат на сняг и стават такива пързалки и гротескни картинки, че е малко за смях. Наричат го ламаринена зима, защото обикновено ламарините пострадват в такива случаи.
– Каква е вашата по-дългосрочна прогноза за зимните месеци?
– Двата големи световни модела – европейският и американският, продължават да поддържат тезата, че януари ще завърши по-топъл от нормалното. Нормалното за България е между минус 1 и 3 градуса над нулата. Очаква се средната месечна януарска температура да е с градус и половина над тази норма. А това не е малко. Валежите ще бъдат повече от нормалното, а те са в рамките на между 40 и 60 литра на кв. метър, в планините и до 80-90 литра. Ще вали доста, това е сигурно.
Февруари – последният зимен месец, Малък Сечко винаги се е старал малко да прилича на събрата си, да блесне с повече студ като януари. Обикновено това е за кратко време и тези периоди са сравнително по-рядко. Февруари се очаква да бъде с около 1 градус над нормата. Декември си отиде много топъл, с положителна аномалия от 3 градуса. Януари досега е много топъл, с повече от 5 градуса сме над нормата до този момент, сега идват по-нормални, студени дни, но месецът ще завърши с около градус и половина-два над нормата. И като прибавим и февруари, ще се окаже, че това ще е петата поредна топла зима с положителна аномалия.
Ще има студ, заледяване, виелици и снеговалежи особено във високата планина, но периодите на типично зимното време ще бъдат по-малко и ще продължават по-кратко време.
– На какво се дължи тази положителна аномалия?
– Зимата е топла не само у нас, тя е топла на Балканите, в Европа. 2023 г. се оказа най-топлата в България, откакто се водят метеорологични наблюдения. И по всяка вероятност ще бъде най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения въобще в света. Северното полукълбо е много по-топло, така че системата земна повърхност – водна повърхност – атмосфера е най-най-загрята, откакто се водят метеорологични наблюдения. Това е резултат от глобалното затопляне и от увеличаването на парниковите емисии, преди всичко въглероден диоксид, метан, не на последно място по-голямо количество водна пара в атмосферата – тя също представлява онова родопско одеало, с което човешката дейност завива земята.
И натрупвайки се в атмосферата, тези газове връщат част от топлинното излъчване на земната повърхност. И така земята се охлажда по-бавно, в резултат на което се затопля. Важното в този случай е, че затоплянето е много бързо. Докато преди години е имало и по-високи температури на земята, но климатичните изменения са настъпвали бавно, в продължение на стотици, дори на хиляди години, тук нещата стават страшно бързо – в рамките на един човешки живот. Това не е наблюдавано до този момент. И ние, хората, нямаме опита от минали години, за да знаем как ще реагира природната система. Това е притеснителното.
– Как можем да противодействаме на тези процеси?
– Единственият начин е да заживеем в унисон с природата. Защото ние сме част от нея. Всичко останало е ала-бала, „детска радост, бенгалски огън“. Заблуждението, че ние може да се борим с природата – няма как, защото сме част от нея. По-скоро трябва да заживеем умно и разумно.
Веднага ще ви кажа, че всяка година в света се добиват 8,5 милиарда тона въглища. Няма по-мръсно нещо и повече парникови газове от изгарянето на въглища за енергия, без значение каква. Към това трябва да прибавим и около 5 милиарда тона нефт и около 4,5 милиарда тона природен газ. И така се получават едни хубави някъде към 16 милиарда тона изкопаеми горива, които реално формират 37 милиарда тона въглероден диоксид. Човечеството ги отделя всяка божа година в земната атмосфера. И не му се вижда краят. Някъде намаляват – в САЩ и в Европа. Но растат в Индия и в Китай.
– Ваш колега – италиански учен, неотдавна каза, че изминалото горещо лято може да ни се стори студено и 40 градуса ще са новото нормално. Вие как мислите?
– Част от моите колеги разбраха, че колкото по-скандални са техните изказвания, толкова по-добре се приемат от пишещите братя. Защото скандалът се продава. И започнахме и ние малко по малко да заработваме насъщния хляб чрез по-крайни изявления. А пък средствата за масово поразяване, така ги наричаме с моите студенти, ги доукрасяват допълнително и така се стига до едно кресчендо, че ние ще умираме. Ами няма да умрем. Общо взето, новото нормално е наистина по-топлото.
А че някъде ще става 40 градуса, то и преди е ставало и рекордите не са от вчера, а отпреди години. Докато не мислим трезво и докато не вземаме ефективни икономически мерки за намаляване поне на парниковите емисии и премахването на въглищата от нашия енергиен микс, нищо добро не ни очаква в близките 50-ина години.
